Ще успее ли инфраструктурната банка на Китай?

Докато Китай се готви да оглави нова международна финансова институция с капитал за 50 млрд. долара – т.нар. Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (Аsian Infrastructure Investment Bank, или AIIB), по-голямата част от дебата се измества върху безуспешните опити на САЩ да обезкуражат други развити икономики да се присъединят.

Далеч по-малко внимание бе отделено за отговор на въпросите защо многостранното кредитиране се проваля толкова често и какво може да се направи, за да заработи по-добре.

Тези въпроси повдига професорът по икономика в Харвардския университет Кенет Рогоф в свой анализ за сайта project-syndicate.org.

Институциите за многостранно развитие най-вероятно постигат своя най-последователен успех, когато служат като „банки на познанието“, споделяйки опит, най-добри практики и технически познания сред регионите.

Противно на това техните най-големи неуспехи идват от финансирането на грандиозни проекти, които донесоха ползи на сегашния елит, но не балансираха както трябва социалните приоритети, тези за опазване на околната среда и за развитието.

Строителството на язовирни стени е класическият пример. Като цяло е налице тенденция за надценяване на икономическите ползи на големи инфраструктурни проекти в държави, раздирани от лошо управление и корупция, и за подценяване на дългосрочните социални разходи от изплащането на кредити – било то при материализирането на бъдещите приходи от проекта или по друг начин. Очевидно AIIB поема този риск.

С други думи – налице са големи инфраструктурни нужди сред развиваща се Азия и дойде време Китай да изиграе по-важна роля сред международните кредитни институции. Нещо повече, официалният аргумент на САЩ – че Китай трябва да вложи парите си в съществуващите институции, измежду които Световната банка и Азиатската банка за развитие, защото водената от Пекин банка най-вероятно ще има проблеми с управлението – намирисва на лицемерие. Добро управление? Подготвени ли са САЩ да се откажат от своя исторически прерогатив да избират президент на Световната банка?

Също така Америка се опасява, че Китай може да използва AIIB да налага своите икономически и политически интереси. Но всеки, който дори е смътно запознат с американския подход към многостранното кредитиране знае, че никоя друга страна не е толкова умела в експлоатацията на своята сила и влияние за постигането на стратегически цели.

Със своето растящо значение в световния ред на Китай трябва да се дава възможност да изгражда свой собствен подход към глобалното икономическо лидерство. Откровено казано, относително малка инфраструктурна банка изглежда е добро начало.

Освен това Китай вече налива пари в развиващия се свят често по линия на силно непрозрачни канали. Доколкото AIIB ще нормализира порция от китайската помощ за развитие и тя ще бъде обект на контрол от новите членове на банката от развития свят, то съществуването на новата банка следва да бъде доста по-добро.

Със своята склонност към постоянно експериментиране и усъвършенстване можем да се надяваме, че Китай ще дава уроци и ще ги прилага към кредитирането на развиващите се държави. Кой знае, може би съществуващите банки за развитие ще научат нещо.

Въпреки че като цяло светът трябва да приветства инициативата на Китай, реалният въпрос е от какъв вид помощ се нуждае развиваща се Азия. Всеки, който е работил в развиващите се държави, разбира, че слабите институции и лошото управление често са далеч по-големите пречки пред растежа от липсата на финансиране. И колкото и велик да изглежда даден проект на хартия, практическото му внедряване често е сериозен процес. Разходите постоянно надвишават доста първоначалните оценки, а проектантите често печално подценяват уменията и финансовите нужди, необходими за поддръжка и ремонт.

Интерпретацията на досието на Световната банка е, че нейната роля най-често е положителна що се отнася до оказването на помощ на държави с „мека“ инфраструктура за развитие – техническа помощ и предоставяне на услуги като глобална банка на познанието. Когато нейната основна роля е да предоставя финансова подкрепа, резултатите не са толкова впечатляващи. В Китай, например, парите на Световната банка не са толкова важни в количествено измерение, тъй като като цяло китайците кредитират банката за предоставените полезни съвети и информация.

Може да се заключи, че помощта за развитие би могла да бъде по-ефективна, ако приеме формата на директни грантове вместо да се отпуска под формата на кредити, които в края на краищата трябва да се изплащат. Водещите цифри за финансовата подкрепа може да не изглеждат толкова впечатляващо, но в дългосрочен план резултатите биха били по-добри. Освен това в момента светът е залят от ликвидност и дори там, където парите на правителството са неадекватни, е възможно да се създаде публично-частно партньорство за изграждането на истински проекти с висока възвръщаемост. Компетентното правителство е далеч по-оскъден актив в сравнение с парите.

За съжаление не е ясно дали китайският модел за развитие на инфраструктурата може да бъде всеобщо достояние. Силно централизираното управление в Китай разбива опозицията на новите пътища, мостове и язовирни стени и в продължение на много години погазва екологичните съображения и правата на работниците. Приликите с бившия Съветски съюз са поразителни.

Някои развиващи се страни в Азия работят различно. В демократична Индия, например, трябваше да минат осем години, за да се построи наново летището в Мумбай, защото съдът принуди правителството да уважава правата на незаконно настанилите се в покрайнините му.

Като се имат предвид последиците от проблемните кредити и проектите, финансирани от западните инфраструктурни банки, все още е логично да се запитаме дали е нужна още една вместо да се реформират съществуващите институции. И все пак, ако AIIB възприеме себе си като банка на познанието вместо като компания за финансиране, тя ще достави реална добавена стойност. Трябва да оценяваме AIIB по това как избира и насърчава проектите, а не само по това какво финансиране предоставя.