Ще се окаже ли еврото пречка пред свободната търговия между ЕС и САЩ?

Tрансатлантическoто партньорство за търговия и инвестиции (Transatlantic Trade and Investment Partnership - TTIP), за което Европейският съюз и Съединените щати в момента водят преговори, според изследванията ще повиши благосъстоянието и ще намали безработицата в двете икономики, както и в други страни. В същото време TTIP може да помогне за възстановяване на доверието в Европа и трансатлантическата общност.

Има обаче една голяма пречка за реализирането на тези ползи: еврото, пише за project-syndicate.org Щефан Кавалец, главен изпълнителен директор на Capital Strategy и бивш зам.-министър на финансите на Полша. Той е съавтор на скорошна статия за разтурянето на еврозоната.

Проблемът произтича от валутните манипулации. През последните три десетилетия САЩ фактически толерират валутните манипулации на основните си търговски партньори в Азия, които натрупаха големи търговски излишъци и такива по текущите сметки чрез потискане стойността на валутите си.

САЩ обаче е малко вероятно да приемат подобно поведение в рамките на зони за свободна търговия. Всъщност двупартийно мнозинство в Конгреса на САЩ вече изисква Транстихоокеанското партньорство (Trans-Pacific Partnership – TPP), мега-регионалнo споразумение за свободна търговия, да включва разпоредби, забраняващи валутни манипулации.

Дискусиите за валутните манипулации отдавна са насочени към Китай, който не е част от TPP, но може да се присъедини към него или друго подобно споразумение в бъдеще. Икономиката с най-голям излишък по текущата сметка днес обаче не е Китай, а еврозоната. Всъщност излишъкът по текущата сметка на еврозоната в размер на над 300 млрд. евро за 2014 г. е с около 50% по-голям от този на Китай.

Причината за това е проста: паричната експанзия, която води до обезценяване на валутата, е единственото макроикономическо средство на разположение на Европейската централна банка, за повишаване конкурентоспособността на страдащи икономики като Гърция, Испания, Италия, Португалия и Франция. В резултат на това дефицитите по текущата сметка в южните страни на Европа намаляха или изчезнаха, докато излишъците в страни като Германия се увеличиха, което води като цяло до набъбване излишъка на еврозоната.

Неразрешим проблем за ЕЦБ е, че еврото остава твърде силно за потиснатите южни икономики и твърде слабо за Германия. Поскъпването на еврото ще помогне за намаляване на излишъците по текущите сметка, но същевременно ще засили икономическия шок в южните страни. Това от своя страна допълнително ще засили популистките и анти-европейски политически движения, които се възползваха от социалните трудности, за да спечелят подкрепа.

Някои наблюдатели смятат, че вътрешните дисбаланси в еврозоната могат да бъдат намалени, ако Германия увеличи разходите за инфраструктура и позволи на заплатите да растат по-бързо. Но за много германци, които изтърпяха трудни реформи в социалното осигуряване и пазара на труда в периода 2003-2005 г., опитите за умишлено ограничаване на трудно извоюваната конкурентоспособност не са опция. Проблемът е още по-чувствителен поради факта, че 63% от германския износ е към страни извън еврозоната, което значи, че местните компании трябва да се конкурират с фирми от цял ​​свят, а не само в еврозоната.

Други наблюдатели твърдят, че по-нататъшната интеграция, особено движението към фискален и политически съюз, ще предостави на еврозоната алтернативни инструменти, като финансови трансфери например, с които да се подобри конкурентоспособността на изостаналите страни. Усилията за стимулиране на неконкурентни региони обаче не се оправдават, както показа неуспешният и изключително скъп опит на Италия и Германия. Въпреки че похарчиха огромни суми от парите на данъкоплатците (16% от БВП в Южна Италия и 25% от БВП в Източна Германия), италианската и германската икономики не спечелиха много.

Като се има предвид, че еврозоната вероятно няма да бъде в състояние да осигури на своите неконкурентни членове такива големи годишни трансфери, такава стратегия би било още по-малко вероятно да работи. По същия начин структурните политики, насочени към подобряване на конкурентоспособността на по-слабо развитите региони от еврозоната, неведнъж се доказаха като неефективни и скъпи.

Накратко, вътрешните дисбаланси в еврозоната вероятно ще се запазят, а с тях и подценената валута на блока и масивният излишък по текущата сметка. Във всеки случай може да се твърди, че докато ЕЦБ не се намесва пряко чрез закупуване на активи в чужди валути, еврозоната не се квалифицира като валутен манипулатор. Но като се имат предвид целенасочените действия на ЕЦБ, без дори да се споменава водещата позиция на еврозоната в световната икономика, този аргумент няма да издържи дълго.

В същността си валутна манипулации е всяка умишлена намеса, която води до подценена валута и значително положително салдо по текущата сметка - точно това, което прави ЕЦБ. Ако ЕЦБ поддържа тази политика за продължителен период от време, то напрежението със САЩ е почти неизбежно - напрежение, което може да попречи на одобрението на TTIP от Конгреса и да спъне същинска работа по споразумението, в резултат на което то може да бъде дори прекратено.

Това противоречи на широко разпространения възглед, който стоеше зад създаването на еврозоната, че Европа се нуждае от единна валута, за да се конкурира с големите икономики като САЩ, Китай и Индия. В действителност, ако страните от еврозоната бяха запазили (или възстановили) националните си валути (свързани посредством гъвкави валутни коридори), те биха могли да разрешат своите дисбаланси сравнително лесно, без да се създава такъв голям излишък по текущата сметка.

Вместо това те са изложени на риск да предизвикат валутна война с големите световни икономически играчи, като в този процес загубят така необходимите им търговски партньори и съюзници.