Европейските енергийни планове - предпазлива стъпка в правилната посока

По традиция европейските страни се обединяват, когато ползите от това надхвърлят цената на загубения суверенитет. Енергетиката изглежда е класически пример за такива очаквания: един общ пазар трябва да успокои колебанията на предлагането и търсенето, да подпомогне съответните икономики и да неутрализира прилаганата от износителите тактика "разделяй и владей", пише списание Economist.

Европейците обаче странно не се поддават на тази логика. Правителствата "не си дават" енергийната политика, наричайки я "стратегическа". Големите компании, често държавни, не искат да загубят влиянието си върху политиците и вътрешните пазари.

Национализацията на енергийната политика, точно обратното, се ускори. Германската Energiewende, например, субсидира щедро възобновяемите източници на енергия, докато Великобритания продължава да финансира атомната енергия, а Полша - да крепи неефективни каменовъглени мини.

Ето защо е дръзко Марош Шефчович, европейският комисар за енергийния съюз, да определя предложения от него "енергиен съюз" като най-амбициозния план от създаването през 1951 г. на Европейската общност за въглища и стомана - шестчленния предшественик на Европейския съюз. Лансирано неотдавна с целия блясък, който Брюксел е способен да покаже, предложението на Шефчович, хаотична смесица от политики, обещания и компромиси, е истинска политическа бъркотия. То до голяма степен просто има за цел да окаже натиск върху правителствата да изпълнят споразумения, които вече са приели.

Някои амбиции бяха ограничени: идеята на Полша за създаване на единен европейски купувач на руския газ бе омаловажена също като плана за нов регулатор със силни правомощия.

Планът обаче включва и добри нови идеи. Сред другите неща, енергийният съюз предлага да бъдат спрени правителствата да фиксират таван на цените под себестойността; бедните потребители вместо това ще бъдат подпомагани чрез социалната система. Ще бъдат изготвени регионални планове за справяне с шокове на предлагането, след като енергийните "стрес тестове" миналата година показаха уязвимости на източни страни. Ще бъдат изградени нови трансгранични електроенергийни интерконектори, за да бъдат подпомогнати "енергийни острови" като Иберийския полуостров и балтийските републики.

Най-спорната идея е Европейската комисия да се включи в преговорите между правителствата и трети страни доставчици, за да се гарантира, че договорите ще отговарят на законодателството на ЕС. Документът за енергийния съюз кокетно избягва почти навсякъде да спомене Русия, но е ясно кого визира. Газпром, руският газов гигант, използва своите позиции в източноевропейски страни, които изпитват затруднения с намирането на алтернативни доставчици; Полша, например, плаща с 40% повече от Германия за руския газ.

Унгария, която се радва на изгодни енергийни отношения с Русия, ненавижда плана. Великобритания и Франция го подкрепят, но искат да ограничат основанията, при които Еврокомисията може да се намеси. Германия и други страни, които имат алтернатива на Газпром, и следователно се радват на по-ниски цени, са настроени скептично. Попитани защо такива държави трябва да подкрепят предложения, които ще им струват по-скъпо, дипломати говорят тежко за "солидарност", която в Европа обикновено означава преразпределение.

Ако има някаква надежда, посочват представители на ЕС, тя е, че свикналите на пазарлъци правителствени ръководители може да са в по-добра позиция да постигнат сделка, отколкото техните енергийни министри, които има тенденция да са прекалено свързани със стария начин на мислене (или са прекалено близо до своите национални поддръжници).

Целите на ЕС в областта на борбата с климатичните промени, по-конкретно обещанието за намаляване на емисиите на парникови газове с 40% от равнищата им през 1990 година, показват амбиция.

Увереността на Шефчович обаче се основава не на такива обещания, а на два задаващи се източника на безпокойство. Първо, шистовата революция в САЩ превърна трансатлантическия луфт в цените на енергоносителите в истинска пропаст, възпирайки инвеститорите и дразнейки европейските потребители (които плащат средно до два пъти повече за електроенергия в сравнение с американците).

Второ, на Русия се пада дял от една трета от вноса на ЕС, около половината от който е транспортирана по газопроводи през Украйна; нейното вмешателство в Украйна увеличи безпокойствата на Европа за надеждността на нейния основен доставчик на газ.

Енергийното оръжие е по-малко ефективно днес: ЕС подобри своя капацитет за складиране и вътрешно разпределение, след като Кремъл врътна кранчето на Украйна през 2006 и 2009 година. Заради геополитическите лудории на Русия обаче някои страни желаят силно да намерят алтернативни доставчици.

Всичко това придава отбранителен привкус на предложението на Шефчович. В моменти на просветление представители на ЕС сравняват плана с друг амбициозен (макар и изпълнен наполовина) проект: банковия съюз, на който днес често е приписвана заслугата, че е защитил еврозоната от разпространение на заразата, което бе толкова вредно при предишни кризи. Необходимо обаче бе нещо близко до икономическа катастрофа, за да накара еврозоната да се задейства. Надеждата за ЕС е, че няма да е нужна криза от подобен мащаб, за да се съсредоточат умовете върху енергетиката.

Чудесна новина за Туркменистан

Един обединен вътрешен пазар е нещо много добро, но няма да доведе до енергийна самодостатъчност. Заради топящото се вътрешно производство ЕС сега внася повече от половината от енергията, която консумира - дял, който е предопределено да нарасне значително. С доставчиците обаче нещата могат да започнат да изглеждат много различно. Нови тръбопроводи и друга инфраструктура (като вносни терминали за втечнен природен газ) ще увеличат възможностите за други вносители, включително от Централна Азия и Африка.

Инфраструктурният хоризонт е дълъг и голям брой от европейските договори на Газпром са за срок от много повече от 10 години, така че ще е необходимо известно време, преди новите правила за прозрачност да започнат да действат.

Всичко това обаче прави картината за руския държавен газов гигант все по-мрачна. За Русия стана по-трудно да "извива ръце", откакто Третият енергиен пакет на ЕС забрани на доставчиците да притежават и тръбопроводите, и газа, който тече по тях. Европейската комисия освен това се заема отново с предполагаема злоупотреба с пазарно положение от Газпром.

Това трябва да развърже ръцете на ЕС да преследва онова, което би следвало да е неговата основна задача: един напълно функциониращ вътрешен енергиен пазар. Шефчович говори за енергията като за петото нещо, което има свобода на движение в Европейския съюз, течейки през границите също толкова лесно, колкото би трябвало да преминават стоките, услугите, капиталите и хората. Тази цел далеч не е постигната: европейската смесица от субсидии и регулации няма да остане скоро в миналото и нейните инфраструктурни нужди са плашещи.

Не е ясно освен това дали европейците са благоразположени към един голям централизиращ проект. Не е изненадващо, че предложението на Шефчович изостава в известна степен от неговата риторика. Но то поне е някакво начало.

(БТА)