Банките и глобализацията: Къде е проблемът?

Само поп музиката и порнографията прегърнаха глобализацията по-силно, отколкото банките, пише Economist. От началото на 90-те се появиха три вида международни компании. Инвестиционните банки като Goldman Sachs се заеха да осъществяват сделки с ценни книжа и да се грижат за парите на богатите от няколко глобални финансови хъба, като например Хонконг и Сингапур. Други банки, като например испанската Santander, затвърдиха присъствието си на пазарите в няколко държави.

Най-популярният подход обаче беше за създаването на глобална банкова мрежа, като на някои места клоновете действаха като универсална банка, от която можеш да правиш всичко – от търговия с облигации до теглене на заеми. Имената на най-големите подобни компании красят небостъргачите по цял свят.

Този модел за развитие на световните банки достигна апогея си при кризата през 2008-2009 г. Citigroup беше спасена, но все още изпитва проблеми. През последните седмици Джейми Даймън, шефът на JPMorgan Chase, е принуден да отговаря на въпроси за евентуалното разделяне на банката му. Стюарт Гъливер, ръководителят на HSBC, се отказа от финансовите цели, които прие при встъпването му в длъжност през 2011 г.

Citigroup изчаква резултатите от “годишния си изпит” пред Федералния резерв. Ако не го издържи, призивите за милост ще са оглушителни. Deutsche Bank вероятно ще се свие допълнително. Standard Chartered, която работи в Азия, Африка и Близкия изток, пък се разделя с дългогодишния си шеф Питър Сандс.

Местните кредитори се справят по-добре в сравнение с глобалните банки. Във Великобритания Lloyds се възстановява уверено през последните две години. В Америка банките с най-висок рейтинг са Wells Fargo и множество средно колеми компании.

Паниката около глобалните банки отразява техните слаби резултати от последно време. Гореспоменатите отчетоха възвръщаемост на собствения капитал от едва 6% през миналата година, като само JPMorgan е относително по-добре. Инвеститорите се опасяват, че тези цифри разкриват дълбок стратегически проблем. Налице е и нарастващ страх, че разходите за глобалната експанзия на банките – по отношение на регулирането и  сложността, надхвърлят потенциалните ползи.

Всичко обаче изглеждаше далеч по-розови преди 20 години. Тогава банките видяха, че глобализацията ще доведе до експлозия в областта на търговията и капиталовите потоци. Шепа компании поискаха да яхнат този растеж. Повечето от тях бяха наследили своеобразен “скелет” от някакъв вид глобални мрежи. Европейските BNP Paribas и Deutsche Bank например бяха активни в чужбина повече от век. HSBC и Standard Chartered бяха банкерите на Британската империя. Citigroup се впусна в мащабна международна експанзия преди повече от век. Chase, сега част от JPMorgan Chase, отвори много чуждестранни клонове през 60-те и 70-те години на миналия век.

Всички тези банки се превърнаха в мултинационални компании, които се занимават с търговско финансиране, търговия с валута и управление на паричните средства, като се разширяваха и отвъд тези дейности в различна степен и в различни посоки. Deutsche и StanChart например се фокусираха върху инвестиционното банкиране. BNP изгради широка мрежа за банкиране на дребно в Латинска Америка. Citi и HSBC пък се опитаха да правят всичко за всички и навсякъде чрез серия от придобивания.

Този модел е в беда по три причини. Първо, тези гигантски компании се оказаха трудни за управление. Техните дъщерни дружества не успяха да изградят общи информационни системи, какво остава за обща култура. Синергията така и не се реализира, а съотношението между разходите и приходите на глобалните банки рядко се случваше да са по-добри в сравнение с тези на местните финансови институции. В резултат глобалните банки се изкушават твърде често от бързите пари.

Второ, конкуренцията се оказа по-жестока от очакваното. Банковият балон от началото на този век доведе до глобална експанзия на по-малки компании, като Barclays, Société Générale, ABN Amro и Royal Bank of Scotland (RBS) за сметка на маржовете. През 2007 г. RBS купи ABN в опит да конкурира глобалните банкови мрежи. Последва бърз фалит, което доказа, че две кучета не правят тигър.

Глобалните гиганти също така загубиха пазарен дял в Азия за сметка на т. нар. "супер регионални банки”, като ANZ от Австралия и DBS от Сингапур. Големите местни банки в развиващите се пазари, като например ICBC в Китай, Itau в Бразилия и ICICI в Индия, също започнаха да изграждат трансгранични операции.

И ако лошото управление и ожесточената конкуренция бяха основните проблеми преди кризата, то регулационната вълна след това беше брутална. Американските власти наложиха строги правила за ограничаване прането на пари и укриването на данъци. Това означава, че глобалните банки трябва да познават своите клиенти и клиентите на клиентите си, ако искат да запазят достъпа си до финансовата система, което е от съществено значение предвид, че американският долар е световна резервна валута. Огромни глоби бяха наложени на StanChart, BNP и HSBC за нарушаване на тези правила.

Междувременно банковият надзор наложи по-високи капиталови изисквания. Големите световни банки ще се нуждаят от буфери на собствения капитал (или "основен капитал от първи ред"), еквивалентни на 12-13% от активите с корекция за риска в сравнение с около 10% за местните финансови институции. Националните регулатори освен това все повече настояват глобалните банки да обособят регионалните дейности, което ограничава способността им да трансферират капитали из целия свят. Така се оказва, че разходите за експлоатация на системите, които поддържат регулаторите “щастливи”, са огромни.

Една от мерките за връщане на жизнеспособността на глобалните банкови гиганти е да приемат огромните, еднократни глоби и да преструктурират разходите, като изпълнят новите капиталови стандарти, и подобрят ефективността си. Друг тест за жизнеспособност е сравняването на разходите за поддръжката на глобалната мрежа с предимствата от нея.

Финансовите аргументи за глобалността на банките вече не изглеждат убедителни. Мениджърите им все пак виждат две възможности за светлина в тунела. Едната е постепенното повишаване на лихвите в САЩ. Другата е спадът на конкуренцията, което ще им помогне да вдигнат цените на финансирането. Оттеглянето на банките от “второ ниво” от световната сцена може да помогне за това.

И все пак винаги има нови конкуренти за потискане на маржовете. Японските банки например си спретнаха своеобразен трансграничен гуляй за първи път от 80-те години на миналия век. Западните банкови мрежи можеха да предположат, че глобализацията ще доведе до голямо увеличение на сумите, които пръснаха по света. Те още работят по това как точно да просперират от глобализацията.