Илюзията за европейския суверенитет

Европейският съюз (ЕС) предприе демократична интеграция - задвижван от свободната воля на своите членове, а не военна сила, до безпрецедентни нива, като си осигури място в челните редици на институционалните нововъведения, пише за онлайн изданието project-syndicate.org Хавиер Солана, бившият генерален секретар на НАТО и върховен представител на ЕС по външните въпроси и сигурността.

Днес обаче настроенията в ЕС изглежда клонят към конфликт, а не към сътрудничество, допълва Солана.

Някои държави-членки шумно защитават суверенното си право на едностранни действия, дори и когато са поискали финансова помощ, а други действат като обикновени кредитори, без да обръща внимание на социалното страдание, причинено от дълговата криза.

За да се върне на пътя на иновативната интеграция, ЕС се нуждае от нова рамка за обществен дебат, който е в основата на ефективното сътрудничество между партньори, вместо да подхранва конфликта между привидно непримирими съперници, констатира Солана.

Като цяло процесът по европейската интеграция беше хармоничен и подреден. По-бедните държави-членки се възползваха от инструменти като структурните фондове и Кохезионния фонд, която им предоставиха значителни ресурси за тласък на доходите. Продължителната икономическа криза обаче промени перспективите и нараства делът на населението, което смята, че членството в Съюза носи повече разходи, отколкото ползи, допълва той.

Не е изненадващо, че икономическите промени насърчиха исканията за повече "национален суверенитет", които осигуриха успеха на популистките партии в Европа, включително и СИРИЗА в Гърция. Всички тези партии, дали отдясно или отляво, пускат националния суверенитет в противоречие с така наречените "външни сили" и се стремят да наклонят политическата ос на ЕС. Това мнение е единственото “лепило”, което държи гръцката управляваща коалиция, коментира Солана.

В този модерен дискурс “суверенитет” означава "овластяване", и институциите на ЕС се определят като "недемократични". Суверенитетът се превърна в особено съблазнителна концепция за гражданите на страните от южните държави, които все по-често вярват, че “твърдата” структура на ЕС им е била наложена. В същото време в северните страни се разпространява вярването, че южните им партньори са безотговорни прахосници, които трябва да бъдат оставени сами да решават собствените си проблеми.

В основата на тези две вярвания стоят страхът и несигурността, генерирани от глобализацията, смята Солана. Няма връщане назад към глобалния ред, определен от изолираните национални държави - дори и ако това не прозираше от популистката реторика, която доминира днешните дебати.

Разбира се, членовете на ЕС са суверенни държави и те преговарят помежду си като такива. Те обаче са взаимно зависими, като действията на всеки член се оформят от външни фактори. Тази взаимозависимост не произтича само от общата валута, смята Солана. Тя е плод на безкрайни социално-икономически взаимодействия, които обвързват страните-членки на ЕС в динамична мрежа. Ето защо общественият дебат, който отчита само два крайни варианта - наложената интеграция или абсолютният национален суверенитет, е подвеждащ и опасен. Това изпраща участниците в обсъжданията в противоположните ъгли на ринга и установява конфликт между тях - резултат, който трябва да се избягва на всяка цена.

Има средно положение. ЕС трябва да се ангажира да продължи демократизирането на институциите, както когато даде на демократично избрания Европейски парламент право на глас при избора на председателя на Европейската комисия. От своя страна държавите, които не членуват в Съюза, трябва да признаят, че и те като суверенни субекти са избрали интеграцията, тъй като ползите от обединяването на суверенитета им надвишават разходите.

Европейските институции отразяват тази динамика, пише още Солана. Европейският механизъм за стабилност например е колективен проект, насочен към запазване на финансовата стабилност на еврозоната, а не инструмент за господство или конфронтация. Ресурсите на фонда принадлежат на всички, точно както фалитът на една страна засяга всички. Когато финансово стабилни държави пренебрегват предизвикателствата пред техните затруднени партньори, те действат срещу собствените си интереси, посочва Хавиер Солана.

По същия начин икономическите трансфери, извършени чрез Структурните фондове и Кохезионния фонд, приобщават суверенни, демократични държави. Ясно е, че взаимозависимостта не може да бъде избегната, нито отговорността, която взаимосвързаността предполага. Идеята, че когато нещата се усложнят, страните от ЕС могат да решат всичките си проблеми, като се върнат към чисто национален суверенитет, е интелектуална заблуда, политическа химера, източник на значителна социална фрустрация. Суверенитетът не отрича взаимозависимостта, допълва той.

Време е страните от ЕС да се откажат от идеята, че има някаква магическа форма на суверенитет, която ще им позволи да избягат от своите отговорности като членове на ЕС без да понесат сериозни разходи. В реалния свят на Европа днес длъжниците не могат да се откажат от споразуменията, които са сключили в замяна на помощ. Кредиторите пък трябва да признаят необходимостта да продължат да допринасят с ресурси за спасителния фонд. Кредиторите трябва да разберат и че вноските им във фондовете няма да ги ощетят, а напротив – тези страни ще се възползват от по-стабилни, платежоспособни търговски партньори за техния износ.

Митът за суверенитета се увековечава твърде дълго в ЕС и подхранва опасни националистически чувства и страх от “другите”. Държавите, като се започне от Гърция, трябва да признаят, че взаимозависимостта е неизбежна и дори желателна, ако се управлява правилно. Като министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас призна наскоро, "Европа е пространство за преговори и взаимно изгодни компромиси Интеграцията е избор. Европа има много работа за вършене, за да се укрепят множеството идентичности, необходими, за да се избегне конфликт. Дали сме от север или от юг, от Германия или Гърция, всички сме европейци. И сме по-богати заради това, заключава Хавиер Солана.