Пресечната точка на три кризи

Връзката между Украйна и Иран

Противно на популярното на Запад мнение руският президент Владимир Путин не се ръководи от налудничави териториални амбиции. Той гледа картата, точно както са правили векове наред предшествениците му, и решава задачата как да предпази слабото място на Русия от граничеща с нея страна, която минава под крилото на много по-страховита военна сила на запад. Както САЩ многократно напомниха на Москва през изминалите няколко дни, Белият дом си запазва възможността да изпрати оръжие на Украйна. С оръжията обаче вървят и инструктори, а с инструкторите - и сухопътни сили.

От тази гледна точка Путин вече може би вижда как САЩ се разпростират отвъд границите на НАТО, за да вербуват нови съюзници и да укрепи тези по периферията на Русия. Въпреки сключените краткосрочни примирия в Източна Украйна, нищо не пречи САЩ по-сериозно да се намеси в района. Това предположение ще ръководи руските действия в следващите месеци, докато Путин преосмисля военните си варианти, включително изграждането на мост с Крим (ход, който въпреки всичко ще остави границата на Русия с Украйна незащитена), води още по-амбициозната кампания на запад, за да се закрепи на река Днепър и пуска пробни балони в балтийските страни, за да постави на изпитание надеждността на НАТО.

Съединените щати не могат да си позволят лукса да изключат нито една от тези възможности, така че трябва да се подготвят адекватно за тях. Само че фокусирането върху Евразийския театър изисква първо да се запушат дупките в Близкия изток, започвайки с Иран.

И така стигаме до Женева, където на 22 февруари се срещнаха американският държавен секретар Джон Кери и иранският външен министър Джавад Зариф, за да договорят останалите пунктове от ядреното споразумение преди 31 март, преди датата, до която американският президент Барак Обама се очаква да покаже, че е постигнат достатъчен напредък в преговорите, така че Конгресът да не наложи допълнителни санкции на Иран.

Ако САЩ разиграят реалистично сценариите, при които американски въоръжени сили се конфронтират с Русия в Европа, те трябва да могат бързо да предислоцират сили, прекарали последните десетина години в гасене на пожари, подпалени от зараждащи се джихадистки емирства, и да се готвят за потенциален конфликт в Персийския залив. За да облекчат бремето си в Близкия изток, САЩ ще търсят регионални сили с безусловни и често конкуриращи се интереси, които да се нагърбят с по-голямата част от товара.

Постигането на разбирателство между САЩ и Иран съвсем не опира до това да се договори колко уран ще може Техеран да обогатява и да складира и какви облекчения на санкциите ще получи за ограничаване на ядрената си програма. Разбирателството ще очертае регионалните контури на иранска сфера на влияние и ще даде възможност на Вашингтон и Техеран да сътрудничат в области, в които имат сходни интереси.

На практика вече виждаме това в Ирак и Сирия, където заплахата "Ислямска държава" принуди САЩ и Иран да съгласуват усилията си за обуздаване на джихадистките амбиции. Макар че САЩ по понятни причини ще бъдат по-предпазливи в публичните си изявления, докато се опитват да намалят тревогите на Израел, твърди се, че американски представители са коментирали положително наскоро ролята на Хизбула в борбата с тероризма в неофициални разговори с ливански събеседници. Това може да изглежда като дребна подробност на повърхността, но Иран вижда в сближаването със САЩ възможност да потърси признаване на Хизбула като легитимен политически фактор.

Американско-иранското сближаване няма да стане факт до март, юни или в който и да е друг краен срок, който Вашингтон би определил за тази година. Рамковите споразумения по ядрения въпрос и облекчаването на санкциите ще трябва да се прилагат постепенно, за да може преговорите на практика да бъдат удължени до 2016 г., когато Конгресът може да позволи да изтече действието на закона за санкциите срещу Иран, след като в течение на няколко месеца се проверява как Иран спазва ангажиментите си и след като минат парламентарните избори в Иран.

В този процес може да появят и спънки като смъртта на иранския върховен водач аятолах Али Хаменей, но те няма да разубедят Белия дом да поеме курс към нормализиране на отношенията с Иран. Независимо коя партия контролира Белия дом, САЩ ще смятат заплахата от разрастващ се евразийски конфликт за много по-важна от деескалирането на конфликта с Иран. Макар ядреното споразумение да полага основите на американско-иранско разбирателство, Вашингтон ще разчита на регионални сили като Турция и Саудитска Арабия да ограничават по периферията иранската сфера на влияние, помагайки на естествените съперничества в района да оформят постепенно относителен баланс на силите.

Затваряне на кръга

Германия се нуждае от сделка с Русия, за да се справи с екзистенциална криза на еврозоната. Русия се нуждае от сделка със Съединените щати, за да ограничи навлизането на САЩ в нейната сфера на влияние, а САЩ се нуждаят от сделка с Иран, за да пренасочат вниманието си към Русия. Никой от конфликтите не е изолиран от останалите, макар че всеки от тях е с различен мащаб.

Германия и Русия могат да намерят начин за уреждане на разногласията си, също както и Иран и САЩ, но продължителна криза в еврозоната не може да се избегне, нито ще изчезне дълбокото недоверие на Русия към американските намерение по границите й. И двата въпроса връщат САЩ към Евразия. Една разсеяна Германия, която мисли за друго, ще принуди Съединените щати да излязат извън границите на НАТО, за да обкръжат Русия. Ако не бъде успокоена, Русия - дори под свиреп икономически натиск – ще намери начин да отвърне.

(БТА)