Шансът „ниска цена на петрола“

Рязкото понижение на цените на суровия петрол от края на юни насам е водеща новина в целия свят, като произвежда много противоречиви изявления. Някои приписват понижението на цените в голяма степен на очакванията за спад на глобалната икономика. Други пък считат, че причината е разширяването на производството на американския шистов петрол и газ. Трети пък предполагат, че има мълчаливо съгласие между Саудитска Арабия и САЩ с цел да се отслабят някои политически съперници, като Русия и Иран.

Без значение обаче каква е причината за спада на цените, която е може би някаква комбинация от тези три фактора, последствията си остават същите. Въпреки че, както отбеляза и изпълнителният директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард, по-ниските цени на петрола биха могли да повишат глобалния икономически растеж (страните вносителки на петрол ще се възползват най-много), въздействието им върху усилията за борба с изменението на климата може да бъдат опустошителни, пише в свой анализ за Project Syndicate Кемал Дервиш, бивш министър на икономиката на Турция и бивш ръководител на Програмата за развитие на ООН (UNDP).

В действителност трайният спад на цените на петрола ще направи възобновяемите енергийни източници не само по-малко конкурентоспособни, той ще намали и тяхната бъдеща конкурентоспособност, като обезсърчи изследванията и инвестициите. По-общо казано, ниската цена на петрола би намалила стимулите за потребителите, компаниите и правителствата да се стремят към енергийно ефективни практики. 

Дори и ако светът запази сегашния си курс, би било почти невъзможно да се предотврати повишаването на температурата до повече от 2°C над прединдустриалните нива - прагът, при който могат да се задействат най-сериозните последици от изменението на климата. Последният доклад на Междуправителствената експертна група по изменение на климата за пореден път показа ясно, че човечеството не може да си позволи забавяне на напредъка в това отношение.

Разбира се, науката за климата не е точна наука, тя работи с диапазони на вероятности. Но несигурните прогнози не означават, че рискът е по-малък.

Правителствата по света на теория изглежда са все по-наясно с това, и с оглед на току-що приключилата конференция за климата в Лима (Перу). Но те продължават да разчитат на необвързващи ангажименти - и по този начин направляват света към по-опасен курс.

Въпреки това резкият спад в цените на петрола предоставя и рядка политическа възможност за въвеждане на по-висока цена за въглеродните емисии. В крайна сметка един от основните аргументи срещу "данъка CO2" е, че ще той ще направи енергията твърде скъпа. Дори и уверенията, че приходите от този данък ще бъдат възстановени на данъкоплатците, не бяха достатъчни, за да се преодолее политическата съпротива, особено в Съединените щати.

Въпреки това предвид факта, че падащите цени на петрола в момента поставят заместителите на петрола под натиск, „данъкът за въглеродния диоксид“ може да се въведе, без да се увеличават цените на енергията за потребителите. Политиката трябва да бъде готова да се откаже от някои от краткосрочните импулси, произтичащи от по-евтината енергия. Всъщност, ако цените на енергията падат рязко в достатъчна степен, потребителите биха могли да продължават да се възползват от по-ниските разходи, но не в толкова силна степен, колкото сега.

Припомняме, че през 2011 г. властите в Канбера въведоха данък "въглероден диоксид", като за всеки тон въглероден диоксид, изхвърлен в атмосферата, фирмите плащат по 23 австралийски долара. Сумата е на пръв поглед нищожна, но за хроничните замърсители - заводи и ТЕЦ-ове, данъкът може да се окаже дисциплиниращ. Едва преди няколко месеца и президентът на Чили Мишел Бачелет обнародва закон за облагане с данък на компаниите, които са източници на емисии на въглероден диоксид. Така въглеродният данък се въведе за първи път от южноамериканска държава.

Структурата на една евентуална глобална програма за ценообразуване на отделяния въглероден диоксид трябва тепърва да се обсъди, пише още Дервиш. Една от възможностите е да се въведе свързано с цените на петрола гъвкаво ценообразуване. Така например ставката може да бъде увеличавана при всеки спад на цената на петрола от пет долара за барел с определена сума, а при всяко увеличение на цената с пет долара тя може да бъде намалявана, например, с две трети от тази сума.

Следователно цената за CO2 ще се увеличава с течение на времето - в зависимост от моделите за растеж, които представляват екологични ограничения това ще е оптимален резултат. В същото време той ще защити потребителите срещу колебанията в цената на петрола и по този начин те стабилизира техните енергийни разходи. И най-накрая (а може би най-важното), такъв подход би бил политически по-атрактивен от въвеждането на фиксиран данък "въглероден диоксид", особено ако той се въведе във времена на рязко спадане на цените на петрола.

Казано с две думи: правителствата трябва да се възползват от спада на цените на петрола в световен мащаб, за да преминат от индиректно ценообразуване за въглеродния диоксид към експлицитен данък, който да допринесе за това светът да се настрои за устойчив икономически растеж. От същевременно значение е, че, за да има смисъл от тях, програмите за ценообразуване на въглеродните емисии трябва да се въведат едновременно във всички големи икономики, приключва анализа си Дервиш.