Неотдавнашното решение на Японската централна банка да увеличи обхвата на своите монетарни стимули е сигнал, че нов кръг от валутни войни може би е напът, пише известният икономист Нуриел Рубини* за сайта project-syndicate.org.
Усилията на ЯЦБ да отслаби йената са икономически подход, който е за сметка на други държави и предизвиква ответна реакция в Азия и останалия свят. Централните банки в Китай, Южна Корея, Тайван, Сингапур и Тайланд, страхувайки се от загуба на конкурентоспособност спрямо Япония, разхлабват собствените си парични политики, като скоро може да предприемат допълнителни облекчения.
Европейската централна банка и централните банки на Швейцария, Швеция, Норвегия и няколко страни от Централна Европа са склонни да приемат количествените улеснения или да използват други неконвенционални политики за да предпазят валутите си от поскъпване.
Всичко това ще доведе до засилване на долара, тъй като растежът в САЩ набира скорост, а Федералният резерв сигнализира, че ще започне да повишава лихвените проценти през следващата година. Но ако глобалният растеж остане слаб, а доларът стане прекалено силен, Фед може да реши да повиши лихвените проценти по-късно и по-бавно, за да се избегне прекомерното поскъпване на зелената валута.
Причината за последните валутни сътресения е ясна: В условията на частно и публично намаляване на задлъжнялостта паричната политика се превърна в единственото достъпно средство за увеличаване на търсенето и растежа. Фискалните ограничения изостриха последиците от намаляването на задлъжнялостта чрез оказване на пряко и непряко негативно въздействие върху растежа. По-ниските публичните разходи намаляват съвкупното търсене, докато намаляващите социални плащания и по-високите данъци свиват разполагаемия доход и по този начин частното потребление.
Съществена пречка за растежа в еврозоната бе внезапното спиране на капиталовите потоци към периферията и фискалните ограничения от страна на Европейския съюз, Международния валутен фонд и Европейската централна банка, наложени с подкрепата на Германия. В Япония прекалено тежкия данък върху потреблението „уби“ икономическото възстановяване, постигнато по-рано тази година. В САЩ бюджетните ограничения и други данъчни и разходни политики доведоха до сериозна фискална спирачка в периода 2012-2014 г. И в Обединеното кралство самоналожената фискална консолидация отслаби растежа до началото на тази година.
В световен мащаб асиметричното адаптиране на икономиките-кредитори и икономиките-длъжници изостри спиралата на рецесия и дефлация. Страните, които харчеха прекомерно, спестяваха малко и поддържаха дефицит по текущата сметка бяха принудени от пазарите да харчат по-малко и да спестяват повече. Не е изненадващо, че техните търговски дефицити се свиват. Но повечето страни, които спестяваха прекалено и не харчеха достатъчно не намалиха спестяванията и не увеличиха разходите. Техните излишъци по текущите сметки се разширяват, влошавайки още глобалното търсене и по този начин подкопавайки растежа.
Докато фискалните ограничения и асиметричните корекции се отразиха на икономическото представяне, паричната политика пое тежестта да подкрепя колебливия растеж чрез по-евтини валути и по-висок нетен износ. При валутните войни обаче сумарният резултат до голяма степен е нула - ако една валута е по-слаба, друга валута трябва да бъде по-силна, и ако търговският баланс на една страна се подобрява, то на друга трябва да се влоши.
Разбира се, монетарните стимули не са изцяло с нулева сума. Разхлабването на паричната политика може да стимулира растежа чрез вдигане на цените на активите (акциите и жилищата), намаляване на частните и публичните разходи по заемите, и ограничаване на риска от спадане на действителната и очакваната инфлация. Имайки предвид фискалните спирачки за растежа и намаляването на задлъжнялостта в частния сектор, липсата на достатъчно смекчаване на паричната политика през последните години щеше да доведе до повтаряне и потретване на рецесията (както стана например в еврозоната).
Но като цяло комбинацията от политики не бе оптималната, с твърде много първоначална фискална консолидация и твърде голяма неконвенционална парична политика (която стана по-малко ефективна с течение на времето). По-добрият подход в развитите икономики щеше да се състои от по-малко фискална консолидация в краткосрочен план и повече инвестиции в производствена инфраструктура, съчетани с по-убедителен ангажимент за средносрочни и дългосрочни фискални корекции, както и по-малко агресивни монетарни стимули.
Може да доведете коня до извора, но не можете да го накарате да пие. В свят, където частното съвкупното търсене е слабо и неконвенционалната парична политика в крайна сметка се превръща в опъната струна, аргументът за по-бавна фискална консолидация и инвестиране в производствена публична инфраструктура е убедителен.
Такива разходи предлагат възвръщаемост, която със сигурност е по-висока от ниските лихвени проценти, които са налице в най-развитите икономики днес, а нуждите от инфраструктурата са съществени както в развитите, така и в развиващите се икономики (с изключение на Китай, който е инвестирал прекалено в инфраструктура). Нещо повече, публичните инвестиции въздействат и на търсенето и на предлагането. Те не само подпомагат съвкупното търсене директно, но и разширяват потенциалния продукт чрез увеличаване на вдигащия производителността капитал.
За съжаление мерките за икономии доведоха до неоптимални резултати. По време на фискални ограничения първите съкращения на разходите засягат продуктивни публични инвестиции, защото правителствата предпочитат да запазят настоящите (и често неефективни) разходи за работни места в публичния сектор и социалните плащания. В резултат на това възстановяването остава анемично в повечето развити икономики (с частично изключение на САЩ и Великобритания), а вече и в големите развиващи се пазари, където растежът се забави рязко през последните две години.
Правилните политики - по-малко строги икономии в краткосрочен план, повече публични инвестиции, и по-малко разчитане на паричната политика - са обратните на тези, които преследват големите икономики в света. Нищо чудно, че глобалният растеж продължава да разочарова. В известен смисъл сега всички сме японци.
* Рубини е професор в бизнес училището Stern към Нюйоркския университет и председател на Roubini Global Economics. По времето на президента Клинтън е бил старши международен икономист в икономическия съвет на Белия дом. Работил е за МВФ, Световната банка и Федералния резерв.
преди 9 години Дългът е "новата" форма на заробване на хора и държави. Преди доста години четох побликациа на фед - доказваше, че система базирана на "привилегии" може да бъде стабилна, а пък "ние" дказахме (след 1990 и преди), че злоупотребата и с пари и с привилегии е пагубна за системата (или поне за долните 99.9%). Когато си сложил 20+% долу и си взел 30+ годишен заем който надали някога ще изплатиш ще правиш каквото се иска от теб иначе никога няма да излезеш от блатото. Правителство което не може да взима заеми, а трябва да връща взетите от предните правителства, няма шанс в наше време. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Не разбрах, вие за хартийките ли сте, или против хартийките? Щото уж ги смятаме за зло, но все пак ги използваме и ако се появи реална опасност хартийките "да заминат", викаме: Сакън! Ще стане много лошо... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години В колко от случаите работя наистина със собствени средства т.н. инвеститори? Колко банки и пенсионни дружества в цял свят инвестират в хартийки? Какво ще стане ако заминат тези хартийки, колко поколения ще трябват, за да се оправят белите на сегашните "инвеститори"? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Да ама не (съвсем). За какво спасяват закъсали държави? Не го правят заради хубавите очи на хората там. Правят го за да спасят инвеститорите, които са купили мнооого книжа на тези държави. Спомни си Гърция. Колко германски и френски банки щяха да потънат? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Съгласен съм за нормалните пазарни механизми, но никой не кара насила инвеститорите да купуват "късове ненужна хартия". Ако го правят, те действат за собствена сметка и на свой риск. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Dafuq, влязох с некъв профил дето е mega outdated :D отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Source link is here, my dear : http://***.project-syndicate.org/commentary/world-government-reliance-monetary-policy-by-nouriel-roubini-2014-12Интернета не е вестник, има линкаж ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Вие продължавайте да надувате балони за икономически растеж , да печатате и продавате ТОКСИЧНИ ОБЛИГАЦИИ с висок рейтинг и да гадаете какво ще се случи когато те се спукат и ИНВЕСТИТОРИТЕ останат с късове никому ненужна хартия!ТВЪРДОТО ПРИЗЕМЯВАНЕ ПРАВИ ХОРАТА ПО РЕАЛНИ И ПО ЗЕМНИ, ЗАЩОТО ВЪВ ВИРТУАЛНИЯ СВЯТ СЕ ПОЗАБРАВЯТ НЯКОИ ОСТАНАЛИ ОТ ХИЛЯДОЛЕТИЯ ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ, ЧЕ НЕ МОЖЕШ ДА ХАРЧИШ ПОВЕЧЕ ОТКОЛКОТО ПОТРЕБЯВАШ И ТОВА ДА ГО КОМПЕНСИРАШ С ПЕЧАТАНЕТО НА ЕДНИ, КОИТО НАЛАГАШ НА ОСТАНАЛИТЕ КАТО СВЕТОВНО РАЗПЛАЩАТЕЛНО СРЕДСТВО!След ЕКСПЛОЗИЯТА идва ИМПЛОЗИЯТА и така докато двата процеса се стабилизират в онази точка на равновесие, в която работят нормалните , а не ВИРТУАЛНИТЕ пазарни механизми! отговор Сигнализирай за неуместен коментар