Стрес тестовете на ЕЦБ приближават мечтата за банков съюз

За Европейската централна банка и еврозоната едва ли би могло да има по-високи препятствия. Вече два пъти се провалиха опитите да се сложи край на финансовата криза, която заплашваше да унищожи целия европейски валутен съюз и все още блокира възстановяването на еврозоната. Ето защо бе важно със своя "цялостен преглед" на 130-те най-големи банки в еврозоната ЕЦБ да предаде на инвеститорите достоверна и надеждна информация, пише в свой анализ The Wall Street Journal.

Само времето ще покаже дали ЕЦБ е успяла с това. Но и сега най-вероятно няма съмнение, че това начинание – което включва и одит на качеството на активите в балансите на банките, последван от стрес тест на новия европейски банков орган, е важна стъпка напред.

За да подобрят представянето си, банките са подсилили баланса си с мерки за над 200 млрд. евро, включително увеличение на капитала за 60 милиарда евро. Само една банка има отрицателен капитал при основния сценарий на стрес теста и тя вече е увеличила капитала. Така се оказва, че нито една банка не би фалирала в резултат на одита и стрес теста. 

Някои биха контрирали, че стрес тест, който накрая удостоверява, че само 13 банки имат капиталов дефицит от малко под 9,50 милиарда евро, не е много строг. Ако от списъка се махнат двете гръцки банки, които вече обявиха, че са подобрили своята капиталова база, остава празнина от само 7 млрд. евро – една доста непретенциозна сума, определят анализаторите на банка Société Générale.

Но тези 7 млрд. евро трябва да бъдат намерени в допълнение към 57-те милиарда евро, които банките от еврозоната вече са привлекли от края на 2013 г. с емитирането на акции и други стъпки. Както показва проучване на Morgan Stanley сред инвеститори от 2013 г., тази сума също е в съответствие с първите оценки за капиталовия недостиг на банките от еврозоната.

ЕЦБ действа изключително внимателно в една област - необслужваните кредити. Централната банка е изследвала 800 портфейла, 119 000  кредити и 170 000 активи, които са били заложени като обезпечение. Всичко на всичко това съответства на 82 процента от общия капитал на банките, за които ЕЦБ ще отговаря от ноември, когато влезе в ролята си на нов банков надзор за еврозоната.

В резултата на ЕЦБ сумата на лошите кредити в балансите на всички 130 банки нараства с 18 на сто. В някои страни увеличението е едва 7 на сто, а в други – 116%. Инвеститорите могат да намерят известна утеха във факта, че ЕЦБ признава положените усилия в испанската и гръцката банкова система. Тя намира банковите сектори на двете страни в добро здраве - най-малкото, като се вземат предвид и продължаващите усилия там.

Най-голям губещ за сметка на това е Италия. 15 от общо 9 изпитани банки се провалиха на теста, който обаче отчита капиталовите баланси към края на 2013 г. Две банки и днес нямат достатъчно капитал, за да изпълнят изискванията.

Разбира се, не е трудно да се намерят пропуски в процеса. В редица области на ЕЦБ ръцете са вързани. Така например инвеститорите биха желали да разполагат с по-последователно определение на термина "капитал". Но ЕЦБ не успява да затвори националните вратички, които съществуват при прилагането на пълните правила Базел III за световната банкова индустрия. Темпото при прилагането се различава в различните страни.

Освен това заради опасенията от възникване на правни проблеми ЕЦБ решава да не приема някои счетоводни политики, които навремето бяха позволени от счетоводители и националните надзорни органи. В резултат на това някои банки са оценили по-малко консервативно своята уязвимост, отколкото вероятно би желала ЕЦБ.

Но Европейската централна банка компенсира тези слабости, като публикува за всяка една банка 12 000 различни данни, от които финансовите експерти могат да сглобят своите заключения. Тези данни включват информация за това как банките биха функционирали при пълно действие на правилата Базел III. По този начин ЕЦБ осигурява база за инвеститорите в акции и облигации, за да оказват натиск върху банките със спорно качество на капитала.

Освен това ЕЦБ би могла да поеме по една още по-трудна посока, когато поеме ролята си на банков надзорник за еврозоната. „Пазарите трябва да бъдат подготвени, че ще има допълнителни отписвания на лоши кредити през следващата година“, казва Никола Верон, изследовател в мозъчния тръст Bruegel. В този смисъл според него публикуването на резултатите от теста е по-скоро началото, отколкото краят на процеса.

Но дали стрес тестът ще проправи и пътя за по-бърз растеж на кредитите в еврозоната? В краткосрочен план изглежда вероятно кредитните ограничения да бъдат разхлабени, което следва да подкрепи сегашното скромно възстановяване в кредитния сектор. Банките, които досега са държали на своя капитал и своята ликвидност, може да се чувстват по-свободни след стрес теста. Това е особено вярно, ако на пазарите на акции и облигации има положителна реакция. 

Въпреки това съживяването на кредитирането в еврозоната в дългосрочен план зависи от фактори, които са извън контрола на ЕЦБ. Наред с другите неща остава да се види колко бързо ще се увеличава търсенето на кредити. Също толкова важно е и колко бързо банките ще съумеят да намалят лошите кредити. Дори ако банките сега вече притежават достатъчно капитал, за да покрият загубите си от лошите кредити, те може би все още се сблъскват с различни пречки: слаби закони за несъстоятелността и неефективни правни системи може да усложнят преструктурирането на лошите кредити и изкупуването на обезпеченията.

Освен това някои банки ще трябва да намалят балансите си, тъй като капиталът им наистина е висок, но същевременно възможностите им за финансиране са ниски. Примери от Великобритания и Испания показват, че предоставянето на кредити се повишава, когато съотношението на кредитите спрямо депозитите на дадена банка („Loan-to-Deposit-Ratio“, LTD) се понижи до около 100%, казва Хю ван Стринис, анализатор в Morgan Stanley.

В еврозоната много банки имат LTD значително над това равнище.  Това е наследство от бума преди кризата, когато много банки се финансираха значително чрез пазарите за облигации.

Но съществената част за успеха на това начинание не е банковото кредитиране само по себе си. По-скоро анализаторите се питат дали стрес тестовете не проправиха пътя към създаването на истинския банков съюз в еврозоната. В един такъв съюз кредитните институции би трябвало да се оценяват въз основа на тяхната собствена кредитоспособност, а не въз основа на кредитоспособността на техните правителства.

Създаването на единен регулаторен орган и на новия механизъм за подпомагане на изпитващи затруднения банки ще реши част от порочната връзка между държавите и банките. Но банковият съюз ще бъде завършен едва тогава, когато е възможно трансграничното банкиране в еврозоната, а затова има нужда от създаването на трансгранични банки. Това няма да се случи за една нощ, но последните стрес тестове маркират точно момента, в който утопията изведнъж вече изглежда възможна, приключва анализа си WSJ.

Повече по темата по темата може да видите в коментара на Димитър Вучев от Investor.bg с Мартин Илиев от Bulgaria On Air!

Още видео материали може да видите в сайта на Bulgaria Оn Air