Планът за спасяване на банки в Европа променя правилата на играта

Събитията около спасяването на португалската банка Banco Espírito Santo (BES) трябва да напомнят на инвеститорите, че правилата за обвързване на банковите инвестиции се променят. Това пише в свой анализ за Financial Times Тим Скийт, който е ръководител на работната група по спасяването на банки ICMA и част от финансовия екип на RBS.

Преди кризата инвеститорите можеха да инвестират в почти всеки вид банков дълг и то с по-малко страхове, че могат да загубят парите си. Светът се промени и обществените нагласи се втвърдиха. Отговорът на политиката е т.нар. „режим на спасяване“. Директивата за възстановяване и преструктуриране на банки предстои да влезе в сила през януари. Тя трябва да гарантира, че загубите, причинени от банкови фалити, ще поемат облигационерите, а не данъкоплатците.

Технически в случая с BES режимът на спасяване не бе приложен. Но португалската банка представлява последният случай за изучаването на работата на тъмните регулаторни страни по оздравяване на провалени банки.

Висшите притежатели на ценни книжа (т.е. тези с най-големи права на кредитори) за малко да бъдат въвлечени, но останаха непокътнати. Притежателите на подчинен дълг (и на акции) останаха изложени на токсичните активи на банката и най-вероятно ще изгубят. По-същественият въпрос за кредиторите на банката е - какво трябва да очакват при бъдещи подобни случаи?

Регулаторните органи постановиха, че за в бъдеще пазарите трябва да предоставят реалистична „лихва“ за банковия дълг, без скрита „публична субсидия“ при предполагаема държавна подкрепа. Драматичното свиване на банковите спредове през последните две години предполага, че това не се случва. Въпреки това знаците на спасителния режим сочат в една зловеща посока. Но кога ще реагират пазарите?

Теорията и практиката

Прагматичното преструктуриране на BES изглежда внимателен, но забързан, отговор в лицето на неочакваното и трудно развитие. Въпреки това регулаторните органи продължават да разсъждават върху това как в действителност да заработят спасителните планове в Европа.

Високите нива на ликвидност, предоставяна от централните банки, и по-евтините кредити, които ще раздава Eвропейската централна банка, сочат за последващо ограничено предлагане на пазара на частен банков дълг. Очевидно спредовете се свиват все повече. Освен това случаят с BES може да окуражи инвеститорите да останат бичи настроени въпреки реалността на спасителния план.

Независимо от това как в крайна сметка се калибрира спасяването инвеститорите ще се нуждаят от повече информация за това дали правилно са оценили риска. Те правят свои собствени оценки за кредитоспособността на банките. Те вече не разчитат само на кредитни рейтинги. Това проучване сега може да се разпростре към оценката на степента на взискателност и нагласите на местните регулатори. До каква степен инвеститорите и регулаторите ще си вярват един на друг?

Едно е сигурно – BES отново демонстрира, че банките са способни да достигнат изненадващо „точката на нежизнеспособност", ако трябва да се използват новия жаргон за банков фалит.

Според новата теория регулаторите ще определят дали дадена банка е жизнеспособна или не, като своевременно насочват отслабналата банка към възстановяване или преструктуриране много преди проблемът да бъде налице. Инвеститорите ще бъдат изправени пред задачата да опитват да предвидят кога дадена банка може да изпадне в беда доста преди симптомите да бъдат ясно различими. Това ще бъде работата на увеличаващите се кредитни анализатори.

Игра на котка и мишка

Въпреки всичко въпросителните за това дали регулаторите ще постъпват честно с инвеститорите, предоставяйки им нужната информация, с която те да вземат правилните решения, съобразени с риска, остават. Ако проверката на инвеститорите покаже зараждащи се проблеми на хоризонта, те могат да попаднат в странната игра на котка и мишка, опитвайки се да разберат къде всъщност може да е заложена „точката на нежизнеспособност“.

Умните инвеститори биха се насочили към изходите веднага щом надушат опасност. Това води до второто предизвикателство пред инвеститорите и регулаторите – липсата на ликвидност на кредитните пазари. Действията на шепа загрижени инвеститори биха могли евентуално да разпалят криза, която не трябва да се случва.

Тук се крие загадката. Регулаторите ще искат да могат да извършват методично спасяване или преструктуриране много преди инвеститорите да се паникьосат. От друга страна инвеститорите ще искат да намерят аварийния изход, докато все още са налични парашути.

Понижаването на цените на облигациите, водещо до спад в цените на акциите, вероятно ще ускори нежизнеспособността. Проблемът е, че в момента инвеститорите все още имат малка представа за това как и кога може да се достигне точката на нежизнеспособност.

Ето защо регулаторите разговарят с инвеститорите и проучват практиките. Контрастът на активните, ликвидни първични пазари и липсата на вторичен пазар представлява потенциална линия на фалита, която най-вероятно ще допринесе за системния риск освен загрижеността относно въпросителните относно „нежизнеспособността“ на банката.

Следователно инвеститорите все още може би се надяват, че спасението ще бъде прагматично на практика, какъвто е случаят с ВЕS.