Четвърти етап – Лидерите водят капиталистическата конкуренция към конфликт
Новият световен ред, където никой не може да установи „реална международна доктрина“, ще засили „конфликтите на международната сцена около жизненоважни въпроси като международната координация на макроикономиката, реформа във финансовото регулиране, търговска политика и климатични промени. Новият световен ред има широкомащабно въздействие върху световната икономика, докато компаниите по света седят върху огромни купчини пари, чакайки да отмине периодът на политическа и икономическа несигурност. За много от тях обаче чакането ще бъде дълго.“
Защо? Конфликтите, конкуренцията, войните и революциите ще продължат да се разрастват в новия световен ред, като няма да има силни лидери сред 197-те нации, които да решават по-големите проблеми. Прогнозата на Пентагона за 2020 г. ще се изпълни, а тя гласи, че „докато ресурсите на планетата и нейният потенциал да поддържа човечеството намаляват, ще настъпи период на тотална война за храна, вода и енергия, тъй като войната е определяща характеристика на човешкото съществуване“.
Затова трябва да забравим за сътрудничеството. Днешната глобализация създава огромно поле за новата анархия, подклаждана от капиталистическите идеологии на вечна война с цел спечелване на наградата чрез победа над противника, яхване на тръпката от победата и избягване на агонията от загубата.
Пети етап – Капиталистическите лидери възприемат агресивни военни тактики
Кое е новото? Докато мощта на анархията и капитализма се разраства, новият, лишен от лидери, световен ред на Г-0 е уязвим към нови рискове.
Както казват Бремър и Рубини, „няма нищо ново около всички тези караници и бездействие“. Те ни припомнят, че световните сили имаха нужда от четири десетилетия да подпишат Договора за неразпространение на ядрено оръжие. „Всъщност световната политика за сигурност и отбрана винаги е била игра с нулев резултат, като една държава или съюз от такива се стреми към оптимизиране на отбранителните си възможности по начини, които умишлено или непряко предизвикват стремежа към военно превъзходство на неговите съперници“.
Днешните правителствени лидери обаче са безсилни, бивайки бързо замествани от свръхбогати и влиятелни капиталисти в новата световна икономика на Г-0, където правилата на играта се променят също толкова бързо. „Международната търговия е друго, тя може да облагодетелства всички участници“. Това е така и е важало в миналото, но не и днес. „В миналото световната икономика е разчитала на някой хегемон – Великобритания през XVIII и XIX в. и САЩ през XX в., който да изгради общата рамка за сигурност, нужна на свободните пазари, свободната търговия и свободното движение на капитала“.
В Г-0 липсва такъв хегемон. Налице е вакуум в областта на световното лидерство, точно когато то е най-нужно. А в отсъствието на силни политически лидери, капиталистите запълват този вакуум, икономическото неравенство нараства, подготвяйки основата за нови войни, всеобхватни бунтове и нови класови революции.
Шести етап – Капитализмът, неравенството и анархията подклаждат революции
Тенденцията е ярко изразена. Светът масово произвежда милиардери. Днес има 1 645 милиардери, спрямо 322 през 2000 г. Всичко това за едно поколение. Според Forbes в САЩ има 492-ма, 468 в Европа, 358 в Китай, 111 в Русия, 85 в Латинска Америка, 65 в Индия, 29 в Канада, 29 в Африка и още. Днес 67 милиардери притежават половината от богатствата на Земята, колкото общо имат най-бедните 3,5 млрд. души на планетата. А най-богатите от най-богатите ще стават още по-богати. Швейцарската банка Credi Suisse прогнозира, че до 2100 г. 11 семейства ще притежават състояние от поне 1 трлн. долара.
Докато населението на Земята расте главоломно милиардерите и икономистите виждат безкраен икономически растеж на планетата и милиарди нови потребители, поддържащи тенденцията и създаващи нови милиардери. За тяхно съжаление обаче, рано или късно лидерите на световния капитализъм в Г-0 ще си дадат сметка, че безкрайният икономически растеж е невъзможен на планета с ограничени ресурси.
преди 10 години Сегашния модел е хаотичен и непазарен. В едни страни се субсидират дадени стоки които подбиват пазара в други в които не се субсидират.........................................Хаоса не е равно разпределен навсякъде : там където му е необходимо на Капитала да има стабилност (в метрополията, където се е установил) се вземат споменатите от теб мерки : субсидии и като цяло преразпределение на продукт, чрез държавния бюджет. Специално за ЕС е лесно да се види как при движение от центъра към периферията, съотношението БВП/правителствени_разходи пада (от около 50% за ядрото на ЕС до към 30% в БГ да речем). Така, че извода, който аз си правя е, че Капитала опипва с колко разход (количество на ресурса и локация към която да се насочи) оптимално може да се мине, без да се разруши конструкцията това създава в центъра (условно казано) едно по-сито/по-проспериращо пространство и периферия, която се поддържа на изкуствено дишане. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Липсата на конкурентна политическа система изражда капитализма. Увеличаващата се ножица в доходите не носи нищо добро. За съжаление липсата на разумни хора в държавното управление и зависимостта им от бизнеса отслабва ролята на държавата и тя не изпълнява основната си роля - регулацията на пазара и създаване на конкуренти правила за всички участници в него.Сегашния модел е хаотичен и непазарен. В едни страни се субсидират дадени стоки които подбиват пазара в други в които не се субсидират. Типичен пример са зеленчуците и плодовете които се внасят на нашия пазар. Каква конкуренция е това? Какви равни условия? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Хе-хех.Капиталистите държат властта още от Ренесанса, с малки изключения.Без съмнение преход от еднополюсен към многополюсен свят се осъществява в момента, но той е по-болезнен за 'губещата' страна.Да се надяваме, че с подходящи международни договори ще е по-скоро от полза, а не във вреда за Цивилизацията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Новата реалност наскоро беше запечатана в снимката, показваща ръкостискането между президента на американската петролна компания Exxon Mobil, който печели по 40 млн. долара на година, и изпълнителния директор на руския енергиен гигант Роснефт. -Тези поне си стискат ръцете.Сега светът е в постоянни малки войни.Може пък да е за по-добро! отговор Сигнализирай за неуместен коментар