"Съзидателното разрушение" на трудовия пазар

В историята технологичният прогрес е създал огромно благосъстояние, но е и предизвикал големи сътресения, пише за сайта project-syndicate.org Карл Бенедикт Фрей, изследовател в Oxford Martin School и доктор по икономическа история от университета Лунд.

Стоманената индустрия в САЩ например премина през основна трансформация през 60-те години на XX век, когато големите интегрирани заводи бяха изтласкани от бизнеса от малки фабрики, разрушавайки съществуващата икономическа база на градове като Питсбърг, Пенсилвания и Янгстаун, Охайо. Малките фабрики обаче увеличиха производителността и създадоха нови форми на заетост другаде.

Историята на американската стоманена индустрия илюстрира важен урок за това, което икономистът Йозеф Шумпетер е нарекъл „съзидателно разрушение“, а именно, че дългосрочният икономически растеж включва не само увеличаване на производството в съществуващите мощности, но и структурни промени в заетостта.

Можем да наблюдаваме подобен феномен при сегашната революция на информационните и комуникационните технологии, която засегна значително съвременната работна среда, дори тази, която не е свързана пряко с компютърно програмиране или софтуерно инженерство. Компютърните технологии създадоха процъфтяващи нови бизнеси (дори цели клъстери), макар че направиха излишни някой работници в производството и предизвикаха упадък в старите промишлени градове.

Детройт, Лил и Лийдс обаче не пострадаха от спад на произвежданата продукция – напротив, производството в тези градове растеше през последното десетилетие. Упадъкът им се дължи на неуспеха да привлекат други видове работни места. До голяма степен това е провал на политиките. Вместо да се опитват да запазят статуквото чрез подкрепа на старите индустрии, властите трябва да се фокусират върху управлението на прехода към нови форми на заетост. Това изисква разбиране на нововъзникващите технологии и как те се различават от тези, които изместват.

Важна характеристика на ранните промишлени технологии по време индустриалната революция е, че те са заместили сравнително опитни занаятчии, което е увеличило търсенето на неквалифицирани заводски работници. По сходен начин поточната линия за производство на автомобили на Хенри Форд, въведена през 1913 г., е била специално разработена за обслужване от неквалифицирани работници, позволявайки на компанията да произвежда популярния Модел Т – първата кола, която средния американец е могъл да си позволи.

В действителност голяма част от индустриалното развитие през последния век може да се разгледа като съревнование между все по-образованата работна сила и новите технологии, които правят излишни тези умения. Вече видяхме ефекта – не само в автомобилната индустрия – от роботи, които могат да вършат рутинни операции, които в миналото бяха извършвани от хиляди работници около поточните линии със среден доход.