Когато в четвъртък вечерта германският федерален канцлер отпразнува в централата на християндемократите (CDU) в Берлин своя 60-ти рожден ден, един въпрос ще остане да виси недоизказан в пространството – кой? Кой ще дойде след Меркел?
В деветата година на своето управление и в самата нейна партия избухна дискусия за това кой ще наследи един ден най-влиятелната жена на света. И преди всичко - кога ще се случи това, пише в свой анализ Bloomberg.
Медийните публикации, според които канцлерът може да отстъпи мястото си още в средата на този парламентарен мандат, бяха винаги отричани от Меркел. Канцлерът е решила при всички положения да остане поне до 2017 г., казва човек от най-близката ѝ среда, който иска да остане анонимен. За след това обаче тя все още не била взела решение.
Един материал на вестник "Luxemburger Wort", според който през 2017 г. Меркел иска да стане генерален секретар на ООН, бе отречен от самия канцлер. "Това няма да се случи със сигурност“, каза тя в края на миналата седмица пред телевизия ZDF.
Изглежда ясно, че Меркел сама ще реши кога ще му дойде времето да се оттегли от власт. Канцлерът обаче ясно е показала, че не желае да свърши като Хелмут Кол, който след 16 години на власт изгуби изборите за сметка на предшественика на Меркел Герхард Шрьодер през 1998 г., твърди неин довереник, който също не иска да бъде назован по име.
Една доброволна оставка на Меркел по време на този законодателен период би била много малко вероятна в действителност. „След това ще има голям риск Германската социалдемократическа партия (SPD) заедно с левицата и Зелените да поеме властта", казва ръководителят на мозъчния тръст Forsa Манфред Гюлнер в телефонно интервю. „Ето защо този сценарий е много малко вероятен“.
Според скорошно проучване 26% от германците дори се застъпват за това Меркел да бъде канцлер и през 2024 г., когато се очаква да отпразнува своя 70-ти рожден ден.
Берлинският политолог Хенфрид Мюнклер счита за вероятно Меркел да се състезава за вота на избирателите отново по време на парламентарните избори през 2017 година. От сегашна гледна точка той не вижда „кой би могъл да заеме мястото ѝ“, заяви Мюнклер наскоро пред чуждестранни журналисти в Берлин. Ако ръководството на християндемократите и след една година изглежда по този начин, „Меркел трябва да се състезава отново в изборите. Защото тя няма да има друг избор".
В ръководството на CDU най-обещаващ кандидат по отношение на наследяването на Меркел на председателския пост изглежда Урсула фон дер Лайен, макар че в парламентарната фракция на Съюза тя не е особено популярна. Когато 55-годишната фон дер Лайен бе назначена след последните общи избори за министър на отбраната, мнозина в партията разбраха това като сигнал, че Меркел вече е избрала своя наследник.
За възможен кандидат се спряга и министърът на вътрешните работи Томас де Мезиер, който от възкачването на Меркел на власт през 2005 г. бе шеф на кабинета, а след това и министър на отбраната. Самият де Мезиер заяви през юни в интервю за Bloomberg, че според него е напълно възможно Меркел отново да се състезава за вота на избирателите през 2017 година.
Празненството за рождения ден на Меркел вероятно отново ще подхрани спекулациите за политическото бъдеще на канцлера. Тъй като за основен говорител тя пожела да покани историк. Професорът от Костанц Юрген Остерхамел ще изнесе пред около 1000 гости, поканени в Konrad-Adenauer-Haus лекция за глобализацията, която според тезите му е започнала още през 19 век.
Служители на канцлерство вече отхвърлиха спекулациите, че с избора си на основен говорител Меркел би искала да си осигури място в учебниците по история. Канцлерът била загрижена особено на рождения си ден да предложи едно "интелектуално вдъхновение". Чрез поканата на Остерхамел Меркел отдавала признание на факта, че от началото на Първата световна война са минали 100 години, а заради конфликта в Украйна външнополитическите теми трябва да бъдат по-ясно фокусирани.
Фактът, че Меркел иска да отпразнува рождения си ден с научна презентация, вече е почти традиция. Преди десет години, на 50-ия си рожден ден, тя покани за гост лектор невролога Волф Зингер. Тогава Зингер застъпваше тезата, че хората, а с това и политиците, не могат заради естеството на мозъка да правят планове за бъдещето или да организират социални процеси. Малко повече от година по-късно Меркел стана канцлер след почти загубени федерални избори, и по този начин косвено потвърди тезата на Зингер.