Миналата пролет репутацията на Фед пострада, когато разходите по кредитирането скочиха, след като тогавашният председател Бен Бернанке намекна за възможността централната банка да започне да намалява стимулиращите покупки на активи в следващите месеци. Развиващите се пазари преживяха сериозни разпродажби, след като инвеститорите прецениха, че лихвите в САЩ ще тръгнат нагоре по-рано.
Мнозина от представителите на Фед се чувстваха принудени да променят бъдещите насоки и то в момент, който предизвика критики по целия свят относно небрежната комуникация на американците.
АЦБ също имаше проблеми с комуникацията. През февруари институцията бе принудена да преосмисли политиката си за две и половина години напред. С определени уговорки за състоянието на икономиката централните банкери обещаха да запазят лихвите ниски, поне докато безработицата не падне под 7%, тъй като смятаха, че ще бъдат нужни три години за това. Бяха необходими само шест месеца. Само месец след като АЦБ си промени мнението, Фед също направи подобен залог.
„Трябва да бъдем внимателни и сигурни, че не поемаме ангажименти за неща, които всъщност не знаем дали ще изпълним“, сподели през април пред Икономическия клуб на Ню Йорк Алън Грийнспан, предшественикът на Бен Бернанке. „Запомнете, че ние не предсказваме много добре.“
Последните бъдещи насоки на Фед и АЦБ не бяха толкова конкретни. След първото заседание на Джанет Йелън като председател на Фед през март щатските централни банкери заявиха, че лихвите ще останат на исторически ниското ниво за „определен период от време“ след края на облигационната програма. Към качествените насоки, които дадоха на Фед гъвкавост, попадна прогнозата, че лихвените проценти ще останат под нормалните нива дори след като икономиката се излекува напълно.
Въпреки това Йелън предизвика смут на пазарите, когато след края на срещата на централните банкери каза на репортерите, че лихвите могат да бъдат покачени „около шест месеца“ след края на облигационната програма.
Оттогава до голяма степен Фед пострада от по-широкия обхват на бъдещи си насоки, затваряйки последната страница на книга за една ера, по време на която излезе с осем различни послания от 2008 г. до моментите, в които съобщаваше, че възнамерява да затегне политиката си – от поставянето на крайни времеви цели до таргетирането на специфични нива за безработицата и инфлацията.