Ако Европа бавно, но сигурно, се превръща в следващата Япония, то еврозоната вероятно ще се нуждае от собствена версия на "Абеномиката".
През миналата седмица японският премиер Шиндзо Абе заяви, че страната отново ще предприеме действия за повишаване на слабия растеж. В същото време и в Европа се разгорещява дебатът за това дали и еврозоната не изпада в подобна дългосрочна парализа, като страната на Абе.
Фактът, че икономиката на еврозоната с огромна мъка се изправя на краката си и е все по-зависима от парите от други страни, хвърля сянка върху перспективите за растеж в световен мащаб. Състоящата се от 18 страни членки валутна зона с икономическа продукция от повече от 9 трлн. евро има твърде голяма тежест, за да не съществува опасност да повлече и други надолу със себе си.
Но доколко полезно е сравнение с Япония, която през последните две десетилетия имаше годишен темп на ръст на икономиката от около един процент? До каква степен еднакви са проблемите и възможните средства за защита? Както е известно, от 1990 г. насам Япония е в дефлация, поради което потребителите и предприятията отлагат своите разходи, а оттук и растежът остава слаб.
Засега няма опасност еврозоната да бъде въвлечена в този порочен кръг. Както заплатите, така и инфлационните очаквания в Европа – двата основни фактора, от които зависят бъдещите цени, са по-стабилни, отколкото в Япония през 1990-те. Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
преди 10 години Извода , който струва ми се се налага, е че системата може по регресивен път да бъде върната в някакво предходно състояние и да започне да функционира отново, но това става за сметка на още по-неравномерно разпределение на ресурсите (материалния просперитет в най-широк смисъл). Т.е. можем да рестартираме системата, но на всяка следваща итерация , работата която тя ще върши ще обслужва все по-стесняващ се брой субекти, с ангажирането на все повече ресурси, ест. такива цикли не може да продължават до без-край. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Е, щатите имат някакъв средносрочен план , който план при положително (от тяхна гледна точка) развитие на събитията ще им обезпечи още някое и друго десетилетие лидерски статут. В най-груби щрихи мисля, че целите им са:-Да овладеят пазара на ЕС (освен стоки и услуги, става въпрос за финансовия и банков сектор, с тенденция да прелеят еврозоната в доларовата зона на по-късен етап). Такива намерения стоят в основата на този проект за зона за свободна търговия;-Да контролират възможно най-голяма част от стратегическите природни ресурси (които планове се виждат ясно в действията им в Сирия, Ирак , Либия, да се готвят и други);-И не на последно място, разпръскване на хаос във всяка точка, където има възможност да възникне конкурентен капацитет (в икономически, военен и прочие стратегически ) аспект.Така, че те за себе си са си изготвили стратегия как да върнат доброто старо време, лошото е, че ще е за сметка на авропейците (и ние барабар Петко). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Най-ужасното е, че тези, които докараха нещата до тук - и в Япония, и в Европа, и в Щатите са тези, които ще "оправят" собственото си ако! Същият отбор от скопени мозъци, плямпащи от години едно и същи заклинания! Профвсори по ИКОНОМИКА!!! ***! Да седнат и да четат Маркс! Ако са го чели едно време като екзотика, сега пак да го прочетат по-сериозно! Капитализмът е в последния си стадий и няма път напред! Може да се върне назад и пак да тъпче по трасето до тук - това прави Абе!*** мислят така: Сега е зле, но беше добре! Да върнем нещата от времето, когато беше добре!" Да, ама тогава Европа и Япония произвеждаха, а Китай, Индия и Бразилия купуваха. Сега е обратното! Как да върнем нещата? С война! Капитализмът има нужда от империализъм, за да разширява пазарите си, а империализмът го постига чрез войни! Пак стигнахме до Маркс, а според него след загниването на капитализма неизбежно следват войни, революции и смяна на социално-икономическата система. Кой ще познае какво следва? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години "от 1990 г. насам Япония е в дефлация, поради което потребителите и предприятията отлагат своите разходи"-------------С риск да прозвучи сексистки, но се опитвам да си представя как една жена отлага да си купи нови обувки или кухня защото според националния стъкмистически институт било имало дефлация от (примерно) 0.2%. Опитвам се ама не се получава. Опитвам пак, и пак не се получава. И тогава започвам да се замислям - аве т'ва "икономистите" в кой свят живеят - в този същия, в който съм и аз или в някой друг?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Пътя е един - сваляне на стандарта до поява на конкурентноспособност и намаляване на безработицата . Европа си е избрала по-полегата дефлационна спирала , която обаче ще е няколко пъти по- дълга от Японската. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Преведено на нормален език - ОБЕЗЦЕНЕТЕ ШИБ***НОТО ЕВРО !!!Няма друг начин и колкото по-бързо стане това, толкова по-ясно ще се демонстрира на тъпите америкоси, че не само те могат и имат право да правят каквото си искат.Дано им уврат зомбираните германски глави отговор Сигнализирай за неуместен коментар