3 причини, поради които Dow Jones не заслужава да бъде на ниво от 17 000 пункта

Индексът на сините чипове Dow Jones Industrial Average e напът да прекоси границата от 17 000 пункта. Но нещо не е както трябва, пише колумнистът на MarketWatch Дейвид Уейднър. Това би трябвало да е най-ентусиазираното рали за последното поколение, а може би и за един много по-голям период от време.

Не че няма причини, поради които да не купуваме акции. Вече пет години се намираме в период на икономическо възстановяване, което започна в средата на 2009 г. Пътят бе тежък, но и бързо изминат. Всъщност, това са добри причини, поради които да купуваме акции. Една бързо растяща икономика, която преживя спукването на дот-ком балона и на този в сектора на недвижимите имоти, обикновено може да се преобърне също толкова бързо, колкото и да расте.

А фондовите пазари винаги водят икономиката. Инвеститорите купуват евтино и яхват вълната на повишаващите се печалби и премии.

Но ръстът от 155% на Dow Jones от 2009 г. до днес най-ниската точка на финансовата криза ли е? А 31-процентово покачване за последните 18 месеца? Да, ръстовете изглеждат впечатляващи заради загубите, които претърпяхме по време на Голямата Рецесия. Все пак напредъкът е фантастичен, имайки предвид, че през миналата седмица най-накрая възстановихме работните места, които изгубихме от началото на финансовата и ипотечната криза. От тази гледна точка стойностите на Dow Jones бяха с 18% по-ниски в сравнение с днешните.

Има много причини, поради които този подем изглежда необоснован. Но ето кои са трите най-основни, най-очевидни, причини според колумниста на MarketWatch Дейвид Уейднър.

Никой не купува

Цените на акциите растат, но не дребните инвеститори диктуват тренда. През миналата седмица Lipper публикува данни, според които инвеститорите са изтеглили 921 млн. долара от щатските взаимни фондове в седмицата до 4 юни и 451 млн. долара в предходната.

Тенденцията е дългосрочна. Общите вложения на домакинствата в акции се увеличиха с 62% през 2002 г., но прирастът им е непостоянен от тогава. До 2011 г. цифрата спадна до 54%. Изследване на Pew Research Center от май показва, че притежанието на акции е станало по-непопулярно – делът им е само 45%.

И въпреки че е истина, че мнозина инвеститори просто подминават активно управляваните фондове за сметка на евтините борсово-търгувани фондове, друга истина е, че мнозина не са направили значимо разграничение. Става дума за най-богатите американци – 5% от американците притежават 82% от публично търгуваните акции, сочат данни на Федералния резерв на САЩ – и професионалните трейдъри, които работят с алгоритми.

Корпоративните печалби са непроменени

Човек би си помислил, че щом пазарът достига подобен етап, корпоративните печалби ще избият, или поне ще растат. Но те не растат.

Измерителят на Бюрото за икономически анализи (Bureau of Economic Analysis) за корпоративните печалби е спаднал с 9,8% през първото тримесечие. Понижението е най-голямото от финалните три месеца на 2008 г. и в сравнение с предходните четири тримесечия корпоративните печалби са с 3% по-малко.

През миналата седмица пазарният анализатор Дъг Шорт отбеляза, че пазарът е надценен в рамките на 51% до 85%, когато е измерен чрез съотношението цена-печалба и с по-малко известният коефициент Q (общата стойност на пазара върху разходите за замяна).

Също през изминалата седмица анализаторите на Goldman Sachs публикуваха доклад, в който заключават, че „само за едно тримесечие маржовете на печалбата са спаднали от 10% на 8,7%“ като част от брутния национален продукт.

Няма алтернативни инвестиции

Освен покачването на цените на стоките и услугите и една поевтиняваща валута реалните последици от опитите на Фед да стимулира икономиката чрез по-ниските лихвени проценти, покупките на облигации и по-гъвкавите кредитни условия изглежда са инфлацията за фондовите пазари.

Това не е чак толкова изненадващо. Ниските лихвени проценти правят финансовите инструменти с фиксиран доход нежелани. Ако доходността по 10-годишните американски облигации е близо до 2,5% (колкото бе и доходността по същото време на 2013 г.), а инфлацията е 2%, това не е чак толкова лоша инвестиция. Нито пък корпоративните облигации, които подлежат на данъчно облагане.

Нищо чудно, че сега Фед се притеснява, че парите потичат към високодоходните облигации с рейтинг „junk”. През миналата година емисиите на деноминирани в щатски долари облигации с такъв рейтинг удариха рекордните 336 млрд. долара – повече от двойно в сравнение с нивата, достигнати в годините преди финансовата криза от 2008 г., сочат данни на Dealogic.

Що се отнася до други инвестиции – имотният пазар продължава да бъде отворен за богатите купувачи (31% от продажбите през първото тримесечие на 2014 г. са били в брой), златото се търгува около 1 250 долара за тройунция, което е с 30% под 3-годишния връх, а петролът добави 20% към стойността си през изминалата година. Това е добре, но все пак догонват фондовия пазар.

От друга страна пазарите не могат да поддържат подобна надценка без значителни промени в икономиката. А икономическият растеж, който се сви с 1% на годишна база през първото тримесечие, не подкрепя покупките на акции.

Това означава, че когато нещо или някой плаши пазара, ние ще изгорим. Може и да не усещаме, че подемът на пазара е реален, номкогато той изчезне, ще го почувстваме, завършва своя коментар Дейвид Уейднър.