Културата създава културата

Културата създава културата. Екип от учени доказва тезата, че културните различия между азиатските народи и западните такива се основават на различието в земеделските култури, които те отглеждат, пише организацията National Public Radio.

От дълго време насам е известно, че хората в Източна Азия имат по-различно мислене от тези в САЩ и Европа. Източните народи мислят по-колективно и интуитивно, докато западните клонят към индивидуализъм и аналитично мислене.

Когато един американец трябва да се опише, той вероятно ще използва понятия като „енергичен“, „любезен“ и „работлив“. В Япония резултатът би бил доста по-различен. „Зависим от другите“ и „внимателен“ са сред най-честите отговори, показват проучвания.

Сега група психолози има доказателства, че тези културни различия са започнали да се развиват преди стотици години, когато предците ни са избрали кои земеделски култури да отглеждат.

„Наричаме го теория на ориза“, казва ръководителят на проучването Томас Талхелм, специализант в University of Virginia. „Отглеждането на ориз е много специфично“, посочва той.

Идеята е, че отглеждането на ориз благоприятства формирането на по-взаимосвързани общества, в които хората си помагат повече, обясняват Талхелм и колегите му пред списанието Science. Това е така, защото обработването на оризища изисква сътрудничество със съседите. Да разчиташ само на себе е рисковано.

„Семействата трябва да наводняват и отводняват своето поле по едно и също време. Има наказания, ако действаш прекалено индивидуално. Ако наводниш своя парцел прекалено рано, сериозно ще ядосаш съседите си“, обяснява Талхелм.

Освен това оризищата имат нужда и от напоителни системи. „Те са за сметка на цялото селище, не само на едно семейство. Затова селищата трябва да намерят начин да се съгласуват и заедно да платят и да поддържат системата. Това кара хората да си сътрудничат“, казва той.

Житото от своя страна, както и ечемикът и царевицата, не изискват редовно поливане или сътрудничество. Едно семейство може самостоятелно да посади, отгледа и ожъне житна нива без помощта на останалите. Оттук следва, че отглеждането на жито предразполага към развиването на по-индивидуалистични, независими и иновативни култури.

Разбира се, постулирането на теорията на ориза е лесно. Трудната задача е да се докаже, че отглеждането на различни видове земеделски отрасли влияе върху образуването на културни различия. За да направят това, Талхелм и екипът му се насочват към Китай, която исторически е отглеждала и жито, и ориз.

В продължение на поколения хората в северната част на Китай са отглеждали жито, докато тези на юг – ориз. Резултатът е, че северняците, отглеждали жито, показват по-голяма сходност в начина си на мислене със западняците.

Талхелм и колегите му подложили на прости психологически тестове около 1000 студенти от двете части на Китай. Студентите от север дали отговори, по-сходни до американските и европейските – те показали по-ясно изразени индивидуалност и аналитично мислене. Студентите от южната част пък се доближи повече до японската и корейската култура.

При един от тестовете хората биват помолени да изобразят своето социално обкръжение чрез кръгове, представляващи тях и техните приятели. Американците обикновено рисуват себе си по-големи от своите приятели, докато японците се изобразяват малко по-малки от близките си, показва предишно проучване.

„Америка е №1, когато става въпрос за изкуствено повишена самооценка. Ние се изобразяваме много по-големи от приятелите си“, отбелязва Талхелм.

Когато същият тест бил даден на китайските студенти, нивото на изкуствено повишена самооценка зависело от това къде живеят. Тези от житните региони средно нарисували себе си малко по-големи от приятелите си, докато студентите от регионите, където се отглежда ориз, се нарисували по-малки. Също както западняците, тези, чиито предци са обработвали жито, изкуствено повишават собствената си важност.

Разбира се, теорията на ориза е една от многото хипотези за различията в мисленето на източните и западните народи. Някои учени приписват тези различия на богатството и модернизацията – когато обществата стават по-богати и по-образовани, хората стават по-индивидуални и развиват аналитично мислене.

Тази теза обаче не обяснява културите, основаващите се на сътрудничество, в Япония, Хонконг и Южна Корея, които в някои отношения са по-богати от САЩ. А изследванията, подкрепящи идеята за модернизацията, не са толкова издържани, колкото това на Талхелм и екипа му, казва психологът Джоузеф Хенрих от University of British Columbia.

Все пак има още доста работа за вършене, преди теорията на ориза да бъде приета. „Това е едва първото проучване и ще имаме нужда от още много доказателства, за да се поздравим с успеха“, смята Хенрих.