Квотите за жени на ръководни длъжности и неравенството между половете

Когато през 2006 г. Норвегия въведе квота от 40% за жените директори на публично-търгувани компании, влязла в сила през 2008 г., тя беше първата страна. Фирмите, неотговарящи на това условие, теоретично биха могли да бъдат принудително закрити, въпреки че в действителност нито една фирма не е била сполетяна от такава съдба.

Оттогава квотите за жени на ръководни постове са били наложени в Белгия, Исландия, Италия, Холандия и Испания (макар и с не толкова строги санкции: по принцип неотговарящите на изискването фирми трябва да обяснят в годишните си доклади защо не са успели и какво обмислят да направят).

Европейската комисия (ЕК) обмисля да наложи квоти в рамките на Европейския съюз. Малайзия въведе квота от 30% за новоназначените в бордовете на директорите, а Бразилия - 40%, макар и само за държавните компании. Правителствата на няколко други страни, измежду които Австралия, Великобритания и Швеция, заплашиха, че ще наложат квоти, ако фирмите не назначат повече жени директори доброволно. В такъв случай изниква въпросът - защо квотите по пол стават толкова популярни?

Една от причините е нарастващата нетърпимост към буквално замръзналата доброволна промяна. Почти навсякъде в развития свят жените са повече от всички завършили, но заемат по-малък дял в работната сила, колкото по-нагоре по корпоративната стълбица се изкачват.

Друга причина е, че законът за квотите в Норвегия всъщност не е бедствието, което неколцина прогнозираха. Не може да се каже, че налагането на квоти вече е безспорно. Независимо дали смятате, че солидните мерки за увеличаване на дела на жените на ръководни постове са нещо добро, отчасти зависи от това колко сте убедени, че диверсификацията в управлението е важна.

Разделението може да подобри производителността, като се отрази на клиентите. Или както колумнистът на The Economist Шумпетер отбелязва (макар и да говори за културното многообразие, а не за разделението между половете), това може да увеличи конфликтите, да влоши комуникацията и да свие доверието към самото работно място.

По-лесно може да се отхвърли все по-често срещаното възражение, че квотите са анти-меритократични: което е по-вярно от статуквото. Редица изследвания показват, че жените се оценяват по-малко положително, отколкото мъжете с идентична квалификация, кандидатстващи за типични мъжки работни места като лидерските позиции, например. Едно проучване установява, че ангажиментът за наемане на служители от списъка с предварително селектираните кандидати, в който най-малко 25% са жени, помага за премахването на анти-женските пристрастия.

С течение на времето защитниците на квотите се надяват, че един внезапен ръст на дела на жените на ръководни длъжности ще промени нагласите. Те се позовават на резултатите от закон, приет през 1993 г. в Индия, който запазва позиции за жените в произволно избрани селски съвети. Десетилетие по-късно жените са по-склонни да се борят и да спечелят изборните длъжности в тези села, които по случайност са имали запазени позиции за жени в предишните два вота.

Но изглежда, че животът е труден за пионерите. Изучавайки въздействието на целите за половете и квотите, Дженифър Уилън и Робърт Ууд от Melbourne Business School установяват, че на жените, които са назначени на висши длъжности в рамките на американските политики за действие, се гледа като на „по-малко квалифицирани, по-малко компетентни и по-малко разпознаваеми в своята роля", отколкото са техните колеги мъже. Или жените, които са назначени без цели за половете или квоти, въпреки че няма научни доказателства, че те действително са.