Алтернативни измерители на БВП

Въпреки това един недостатък на отделните алтернативни показатели е, че всички те пропускат някои положителни приноси към благосъстоянието, които се изпускат и от БВП. Въпреки използването на хедонистични индекси на цените, за да се уловят някои от подобренията в качество на редица стоки, като компютри или жилища, БВП подценява - вероятно до голяма степен - нарастването на благосъстоянието на потребителите, което се дължи на подобряване на качеството, нови стоки и по-голям избор. Дори привидно тривиални нововъведения, като например зърнена закуска с нов вкус, изглежда са довели до голямо увеличение на благосъстоянието на потребителите.

Друг недостатък е, че алтернативите на БВП замъгляват концептуалната разлика между икономическата активност и благосъстоянието, и всички включват имплицитно претегляне на различните измерения на благосъстоянието. За някои цели, като макроикономическа политика например, индикаторът на активността е от съществено значение. Нещо повече, най-известните алтернативни индекс не почиват еднакво здраво (ако изобщо) на определена теория за социалното благополучие. Например, компонентите на ИРП и компонентите на широко използвания Индекс на човешкото развитие се различават в голяма степен.

И накрая, един единствен индикатор на благосъстоянието прикрива неизбежният компромис при избора на компонентите, като най-очевидният такъв е балансът между работата и личния живот. Поради тези причини група от показатели се препоръчват като начини за наблюдение на социалното благосъстояние, въпреки че са сравнително нови. Един пример за това е Индексът за по-добър живот на ОИСР. Друг са годишните мерки за напредъка на Австралия. Компромисите са видни в групата показатели и всеки може да поставя свои собствени тегла на различните под-индикатори при оценяването на напредъка.

Другият въпрос, който алтернативите на БВП прикриват е устойчивостта. Въпреки че тя допринася за социалното благополучие, съчетаването на показатели за устойчивост в един индекс заедно с показатели за текуща активност и благосъстояние замъглява още една група компромиси между настоящо и бъдещо потребление. Самият БВП има този недостатък, че не прави разграничение в съвкупното измерване между текущото потребление и инвестиции. Невъзможно е обаче да се оцени устойчивостта без да се направят редица допускания за бъдещето Какъв ще бъде растежът? Какви могат да бъдат възможните технологични нововъведения? Как може да се промени поведението на хората в отговор на променящите се цени, технологии и доходи?

Като се има предвид несигурността около тези въпроси, частичен показател за устойчивост се получава от настоящата промяна в нетния национален продукт, която има предимството да се извлича от наличната в момента статистика. Въпреки това се пропускат някои ключови аспекти на устойчивото развитие, а именно природните активи. Ние сме много далеч от това да имаме на разположение набор от статистически данни за промените в националното богатство в най-широк смисъл, и е трудно да се види как обществен дебат за устойчивостта може да отбележи напредък без повече работа в тази област.

Като мярка на икономическа дейност, с която цел БВП е създаден, той е несъвършен, но не повече, отколкото който и да е друг показател за цялата икономика. Общественият политически дебат за икономиката често се фокусира върху растежа на БВП за сметка на въпроси със социалното благосъстояние и устойчивото развитие. Това е малко вероятно да се промени преди да се появят еднакво удобни и редовни статистически данни, така че призивите за алтернативи на БВП са разбираеми. Много от предложените алтернативи към днешна дата имат значителни недостатъци, въпреки че групите от индикатори изглеждат по-обещаващо. На статистиците им предстои много работа за вършене.