Балоните в глобалната икономика, или как Абеномиката се пропуква

Заплаха за световната стабилност

Какво правят Федералният резерв и Централната банка на Япония, че заплашват стабилността на световната икономика? Ако образуваните от тях балони на фондовия пазар се спукат по едно и също време, много вероятно е световната икономика да изпадне в рецесия.

Американската икономика се възстановява плавно. Пример за това са подобренията в секторите на енергетиката, високите технологии и земеделието. Това можеше да се случи и без количествените улеснения на Федералния резерв. Сега обаче има балон на фондовите пазари, с който трябва да се преборят.

Японското правителство все още разчита на спекулантите. Явно наистина не знае какво прави. Япония има няколко финансови експерти, което е хубаво нещо. Те предпазиха финансовите си институции от участие в дериватния балон, създаден от Wall Street. Японската финансова система е относително стабилна на фона на тази щастлива случайност. А средствата си тя инвестирани предимно в ДЦК. Със заплахите си Абе се опитва да успокои пазара на ДЦК, което иначе би довело до срив на финансовата система.

Големият проблем на Япония е отслабването на конкурентоспособността й, а не на нейното търсене. Тя няма проблем с безработицата, т.е. постигнала е пълна заетост. Това не беше причината за дефлацията. Номиналнията й БВП спадна с 4% между 1994 г. и 2012 г. Като цяло причината за отслабването може да бъде обяснена с възстановяването от финансовата криза в Азия между 1997 и 1999 г. и световната финансова криза от 2008 г.

Номиналният БВП на Япония спадна до 48,4 трлн. йени, или 9,8% от БВП през 1994 г. Някои бизнеси се сринаха, а други се преместиха към по-евтини страни по време на кризата. Новите обаче не успяха да ги заменят, което се оказа проблем пред конкурентоспособността. Дефлацията в Япония наистина е атракция - симптом на това, което се случва с конкурентоспособността й в промишлеността.

Много икономически проблеми изискват време, за да бъдат излекувани. Взаимодействието между различните сектори в една икономика предотврати това да се случи. Някои икономики са по-гъвкави от други поради институционални или културни причини.

Япония сляпо преследва политиката си за създаване на балони. Това може да изцеди икономиката чрез ефекта на богатството, утвърждавайки ефективността на провежданата политика. Последиците от това могат да бъдат значителни. Срив във финансовата система на Япония със сигурност ще изпрати Източна Азия в дълбока рецесия и най-вероятно ще последва девалвация.

Активна роля на централната банка

Сегашното поколение централни банкери гледат икономиката както механици гледат машина, вярвайки, че могат да поправят грешките в нея. Икономиката, разбира се, не е като машина със сменяеми части. А единственият инструмент на централната банка е създаването на пари и пренасочването им в определена посока.

Когато икономиката има комплексни проблеми, както е днес, решението на този проблем не е централната банка да си играе с печатането на пари. Страничният ефект от това – балоните – само влошават нещата. Създавайки порочна спирала, след нея следва спукване на балонка и тежки последици.

Банкерите в централните банки си играят на механици отскоро. Това започна да прави Алън Грийнспан през 1987 г. Дори той да е широко обвиняван за създаването на балона на Wall Street, който повлече световната икономика през 2008 г., фактически всички централни банкери още говорят като Грийнспан. Това вече е проблем на поколенията.

Подозирам, че, докато днешната философия на централните банки за подобряване състоянието на икономиката, манипулирайки цените на активите, е тотално дискредитирана, то световната икономика ще търпи непрекъснати изменения. Изминаха пет години от началото на световната финансова криза. Може да са необходими още пет, за да се премине през процеса на възстановяване.

Глобализацията, породена от много транснационални компании, промени коренно представите как една индивидуална икономика, и като цяло световната, трябва да изглежда. Икономиката трябва да прилича повече на компания, която се стреми да максимизира вътрешната ефективност. В противен случай глобалният арбитраж ще разобличи нечии проблеми и ще предизвика криза.

Когато една централна банка създава пари, за да стимулира икономиката, това се отразява първо в цените на услугите като образование и здравеопазване, а след това върху цените на имотите. Икономиката става по-малко конкурентна вследствие на увеличените разходи. Това пък води до девалвация на валутата. Ако всички го направят, обезценяването в конкурентоспособността се превръща в постоянен феномен, правейки световната икономика нестабилна.

Светът се нуждае от ново поколение пасивни централни банкери, които да разчитат гъвкавите финансови пазари да излекуват икономиката. Те не трябва да бъдат избирани сега, защото правителствата обичат хора, които обещават да постигнат бързи резултати. Единствено когато днешната философия на централните банкери бъде дискредитирана от друга и по-голяма криза, то тогава една нова форма на централната банка би била от полза.