Сянката на намаляването на програмата за количествени улеснения на Фед

Според други рискът се повишава, защото, когато Фед купи държавни ценни книжа, финансовата система отговаря като увеличава предлагането на кредит и прави по-рискови инвестиции. Когато алтернативната цена на риска спадне, се отприщтва голям рисков ресурс.

Но това пренебрегва факта, че рисковия капацитет има свое търсене и предлагане. QE неутрализира срочния риск по облигациите (колкото по-дълъг е срокът до падежа на облигациите, толкова по-чувствителна е цената им при промени в лихвените проценти) за централните банки, които ще държат ценните книжа до техния падеж. Означава ли, че по-малкият риск като цяло всъщност носи по-голям риск?

В това няма никакъв смисъл. Кой е емитирал всички рискови облигации и е погасил всички рискови кредити, за да увеличи общата сума на риска? Просто те не могат да бъдат открити никъде, въпреки че би било чудесно, ако те съществуваха, защото щяха да отнемат паричните средства и щяха да принудят хората да работят за създаването на активи, чрез които биха се надявали да изплатят заемите си с добра печалба за тях.

И все пак други твърдят, че не рискът в частния сектор се е увеличил като цяло, а за системно важните институции, които са свикнали на краткосрочните задължения с ниска лихва и дългосрочните активи с висока лихва. Тези институции разчитат закона за големите числа да им позволи винаги да задържат дългосрочните облигации до падежа, трупайки рискови печалби от спреда между лихвените проценти (освен при отсъствието на финансова криза, при която така или иначе щяха да бъдат спасени). 

Но кои институции създават системния риск? Ако това са американските търговски банки, правилният подход е да бъде изпратен ревизор, който да потвърди, че те не предприемат прекомерни рискове с държавногарантираните депозити и за да ги подготвят да поемат попечителство, ако е необходимо.

Ако са американските универсални банки и банкерите на Фед не вярвайте, че Законът Дод-Франк от 2010 г. ще даде правилно становище и попечителство. Правилната политика е да поставим недостатъците на Закона Дод-Франк на преден план и да не изпращаме сигнали за намаляване на обема на количествените улеснения, които увеличават лихвените проценти и биват пречка за целта на Фед – осигуряването на пълна заетост.

Банкерите на Фед и други централни банкери от Северноатлантическия регион, които вярват, че бъдещото увеличаване на количествените улеснения предизвиква съществени рискове, трябва да обяснят точно какви са тези рискове и защо трябва да се предпазим от тях сега. Ако не го направят (ако с края на QE рисковете останат неизяснени), те няма да успеят да оправдаят доверието на инвеститорите, че намаляването на количествените улеснения днес ще отвори нов път за лихвените проценти утре.