Но съществуваха граници. През 1979 г., когато Западна Германия въведе системата на фиксирани валутни курсове, не без подкрепата на своите партньори (Европейската парична система), Bundesbank увери, че не е поела ангажимент за осъществяването на неограничени валутни интервенции и че това може да спре, когато се гарантира стабилността на германската марка.
В началото на 90-те години тази логика беше повтаряна дори и на по-високо ниво, но този път без предварително определени граници. Обвързването на Европейския съюз в паричен съюз позволи на средиземноморските страни да подобрят динамиката на дълга и публичните си финанси драматично. Техните разходи по кредитите спаднаха, след като обвързаха валутите си. А в частност тези на Германия намаляха заради нейната по-високата репутация за сигурност.
В този смисъл проблемът как да се раздели евентуалната сметка, когато разходите се увеличат, остава неразрешен, а размерът на огромните държавни дългове не бе желан при създаването на критериите за конвергенция (които в крайна сметка не са изпълнени). Но след 2009 г., когато финансовото бедствие в периферията на еврозоната изведе този тип проблеми на преден план, сега европейците са изправени пред същата дилема, която имаха и съюзниците през Първата световна война. Толкова големи ли са сигурността и политическите интереси, че да оправдават поемането на огромни и неограничени дългове, натрупани от политическите системи, над които те нямат контрол?
Защото в Европа цари мир, без да има каквато и да е заплаха за сигурността, е много вероятно, когато параметрите на сделката бъдат ясни, гласоподавателите и политиците в богатите страни-кредиторки да ги отхвърлят. Но по-неясните предизвикателства пред сигурността за Европа може просто да маркират силната фискална връзка, която французите и руснаците искаха да изградят през 1914 г., и прегръдката между Франция и Германия през 1950 г.
Изводите за настоящето са важни. Единственият благоприятен начин, по който необходимият баланс между дълга и сигурността може да бъде постигнат, е чрез извършването на политическа реформа, която да разпръсне корумпираните олигарси и да спре финансово неблагоразумие. Един възможен подход е да се попитат гражданите на всички европейски държави дали са готови да приемат някакъв вид фискален пакт, който да има сурови ограничения за нивата на дълга.
Германците наричат това решение „schuldenbremse“ – спирачка за дълга. To предполага дълбок процес, чрез който институциите и техните предложения да бъдат широко възприемани. Но това изисква време, както и историята на САЩ - най-успешният съюз в света, създаден по спешност - щедро ни демонстрира.