Кои са седемте предизвикателства пред войната за климатичните промени?

Ето и кои са седемте предизвикателства, които буквално определят това начинание като „Рисков бизнес“.

1. Неизбежна ли е промяната в климата? Война срещу безнадеждността ли е това?

Полсън казва: „Най-големият проблем, с който си имаме работа, е чувството за безнадеждност“, че лидерите и гражданите считат климатичните промени за нерешими. И все пак – той е решен да се бори. Той вярва, че „ние сме първото поколение със знанията и уменията да направим нещо. Нямаме нужда от нови научни открития. Имаме чудесни технологии. Имаме нужда от воля за действие сега, така че да не оставяме нашите внуци и правнуци с катастрофален товар.“ Щейер определя изследването като първа стъпка към „по-голяма стратегия за превръщане на проблема в глобален приоритет“.

2. Дали работните места ще прецакат климата в бъдещите политически битки?

Преди четири години през Белият дом прокара законопроект за регулиране на замърсяването с въглероден диоксид чрез ограничаване на системата за търговия с емисии и отиде за гласуване в Сената. Petroleum Institute и компаниите от въгледобивната промишленост твърдяха, че това „ще повиши разходите за енергия и отопление и ще увеличи безработицата“. Демократите в Сената „убиха“ законопроекта. Ето защо сега Щейер предупреждава: „статуквото не е полезно икономическо решение“.

3. Дали световната мания за краткосрочни печалби ще победи дългосрочната?

Мисли се твърде много в краткосрочен план. В Bloomberg Markets Едуард Робинсън използва пример: „Миналото лято кораб превозва товар с желязна руда от Русия до Китай по нов изчистен от леда маршрут, спестявайки 600 хил. долара за гориво и 18 дни. От последния път, когато бе открит подобен маршрут и не е бил канал или тунел, сигурно са изминали стотици години. За превозвача това е „ много доходна възможност“. Lloyd’s изчислява, че „добивът, превозването с кораби и енергийните интереси могат да изорат още над 100 млрд. долара от топящия се Северен полюс през следващото десетилетие“.

4. Дали проучването е твърде ограничено и направено така, че да се отася само за Америка?

Джеймс Валво казва, че ограничаването на плана на Щейер за измерване само на икономическото въздействие върху Америка е опорочено, защото „промените в климата са възможно най-сложният проблем, защото са резулатат от външни въздействия ... причинени от глобалните емисии и засягащи всяка страна на планетата“. Но както може
би ще каже Тилерсон: „Това е инженерен проблем с инженерно решение“.

5. Твърде неточна ли е науката за прогнозиране на промените в климата?

Всеки учен казва, че климатичните модели може би са твърде общи за осъществяване на прецизно предвиждане. За да обори това твърдение Робинсън отбелязва, че проектът „Рисков бизнес“ ще бъде ръководен от 10-членен интердисциплинарен екип от икономисти и климатолози. Ще раздели САЩ на 8 региона и ще представи резулатите за всяка част от страната като набор от вероятности, подобен на актюерските таблици на застрахователите. По-рано тази година световният лидер в презастраховането Munich Re, чийто клиенти са 95 застрахователни компании от целия свят, се справи с този проблем в по-широк мащаб.

6. Твърде късно ли е да създадем ефективни политики и планове за действие?

Проектът „Рисков бизнес“ е първата стъпка в борбата с Big Oil. Той също така е надпревара с времето. Попитах активиста Бил Маккибън какво мисли и той каза, че вече може би е твърде късно. Според него изборът все още е в наши ръце, така че все още може да работим за разрешаването му. Но това каза преди няколко години. Никълъс Стърн, директор на Grantham Research Institute on Climate Change в Лондон, сега предвижда, че до 2100 г. на Земята може да стане по-топло с още 5 градуса. Той вече знае какъв е ефектът от затопляне от 0,8 градуса. Повишаване на температурата с 3 до 5 градуса „ще причини огромни промени в нивото на реките, ще срине цикъла на мусоните в Азия и ще разпали дълбоки конфликти“. И както кметът Блумбърг предупреждава „не можем да поемем риска“ да не правим нищо.

7. Време ли е да обърнем внимание и на растящото население на Земята?

Ако можем да отправим една критика, то е очевидната липса на поглед върху това какво е влиянието на увеличаващото се население на планетата във всички изследвания – на ICPP, Munich Re, американските изследователски агенции и сега най-вероятно и в проекта на Полсън, Щейер и Блумбърг „Рисков бизнес“.

Както споменава и в статията си „Най-големият проблем на Земята е населението, а не климатичните промени“ Пол Феръл казва, че рискът дори се увеличава като прибавим ООН, Световната банка и другите институции, които очакват населението на Земята да скочи от 7 млрд. днес до 9 или 11 млрд. до 2050 г.

Неуспехът в опита за справяне с нарастването на населението просто ще изтрие всеки добронамерено постигнат напредък в тази нова война за контрол на въздействието на промените в климата.