Конситуционният съд на Португалия се оказа най-неочакваният играч в европейската политика, пише FT. Институцията се оказа ключова за изпълнението на спасителната програма на страната и за едни играе ролята на защитник на националните закони, а според други – просто спъва реформите.
Освен, че има възможност да провали изпълнението на спасителната програма, като отмени мерките за икономии, заложени в бюджета за следващата година, интервенциите на Конституционния съд напоследък повдигат въпроса за потенциалните противоречия между португалската конституция и европейската политика.
„Конституционните съдилища в Португалия, Германия и другите страни трябва да осъзнаят, че сега са част от по-голямата картина“, коментира Муджтаба Рахман, анализатор за Европа от консултантската компания Eurasia Group. „На някакво ниво те трябва да взимат предвид въздействието от решенията им върху стабилността на еврозоната“, допълва анализаторът.
През последните 15 месеца конситтуционните съдии осуетиха няколко опита на португалското правителство да приложи мерки за съкращаване на публичните разходи. Това принуди управляващата коалиция да търси спешни алтернативи, за да изпълни бюджетните си цели. Засилиха се и опасенията, че съдът ще блокира съкращенията на разходите, планирани за следващата година.
Президентът на Португалия Анибал Каваку Силва се очаква да даде на Конституционния съд мерките за икономии скоро след като влязат в сила през януари. Сред тях са планираните съкращения на заплати в публичния сектор за общо 946 млн. евро и на пенсии за 388 млн. евро, както и увеличението на работното време в публичната администрация от 35 на 40 часа седмично.
Премиерът Педро Пасош Коельо предупреди, че намесата на Конституционния съд може да принуди Лисабон да потърси втора спасителна програма и да приеме още по-тежки условия от кредиторите, когато първата програма изтече през юни следващата година. Въпреки това е много вероятно съдиите да отменят част от мерките за икономии, което заплашва изпълнението на целите за дефицита, договорени с международните кредитори, както и разклаща доверието на инвеститорите точно в момент, в който Лисабон трябва да се върне на международните пазари.
„Съдът е трън в очите и на правителството, и на Брюксел, а от пазарите се възприема буквално като комунистически. Не е преувеличено да се каже, че той е най-голямата пречка страната да излезе от спасителната програма“, коментира още Рахман.
В документи на Европейския съюз „ЕС“, с които португалски медии разполагат, представители на Еврокомисията посочват, че „политическият активизъм“ на португалския Конституционен съд ще има много тежки последствия“ и вероятно ще доведе до необходимост от втора спасителна програма, а това ще доведе до плащането на „сериозна социална и икономическа цена“.
Брюксел отрича да е правил опити да повлияе на институцията, а според обясненията на ЕК този доклад е рутинен и не изразява официалното й мнение. Опозицията в Португалия обаче осъди документа, а радикалната левица го определи като „опит за срамен натиск“ върху съда.
Опонентите на правителството на Пасош Коельо настояват, че съдът е пазител на Конституцията и не трябва да се повлиява от каквито и да било икономически цели в национален и европейски мащаб.
В същото време анализатори смятат, че проблемните държави, зависещи от международните кредитори, трябва да се откажат частично от автономията си, както и че Конституционните съдилища трябва да покажат известна „политическа чувствителност“ към по-широките икономически и политически проблеми.