„Силите на най-бедните ще продължат да бъдат изцеждани. Не виждам това да приключи скоро“, коментира преподавателят по икономика в Харвардския университет Ричард Фриймън. „Ако икономиката растеше в достатъчна степен или ако съюзите бяха по-силни, щеше да бъде възможно за по-необразованите да се справят по-добре, а ниските доходи да се покачват. Но в този момент, в които всички ние продължаваме да се приспособяване към глобализацията, това едва ли ще се случи.“
Общият ръст и при нивото на безработицата, и при нископлатените работни позиции заради рецесията свидетелства за рекорден брой хора, които през 2011 г. са изпаднали в бедност – 46,2 млн. души, което в абсолютно изражение е 15% от населението.
Когато във вторник Бюрото за преброяване на населението на САЩ изнесе новите данни за бедността в страната, повечето експерти вярваха, че числата ще покажат леко подобрение заради плахото възстановяване на икономиката.
Сред домакинствата, чиито доходи са под 20 хил. на година, делът на тези, които не са натоварени на пълен работен ден, скочи до 40%. При тези в интервала 20 хил. - 39 999 долара делът е 21%.
Около 15% са тези с доходи между 40 хил. и 59 999 долара. На върха, делът на работещите на непълен работен ден от домакинствата, чиито доходи са над 150 хил. годишно, е само 7,2%.
Що се отнася до расовата и етническата принадлежност, чернокожите домакинства, чиито доходи са под 20 хил. долара годишно е много по-вероятно да работят на непълен работен ден. Техният дял е 48,4%. Делът на нископлатените испаноговорящи и на белите е почти равен – 38% и 36,8%, съответно. Делът при американците с азиатски произход пък е 31,8%.
Загубата на работни места по време на рецесията удари младите хора, а най-вече – по-необразованите. Скорошен анализ пък показва, че белите и по-възрастните работници са по-песимистични що се отнася до възможностите за кариерно израстване в сравнение с другите групи, попадащи в ранга на нископлатените работници.