Колко болезнени са последиците от финансовата криза?

Натрупаните дългове имат изключително мощен депресиращ ефект, защото свръхзадлъжнелите предприятия и потребители съкращават инвестициите и потреблението в опит да изплатят дълговете си. Япония изгуби десетилетия след 1990 г., когато се проявиха директните и неизбежни последици от свръхголемите нива на дълга, натрупан през 80-те години на ХХ век.

Изправени пред свити частни инвестиции и потребление, растящите бюджетни дефицити могат да изиграят ключова роля като компенсират дефлационните ефекти. Но това просто прехвърля дълга към публичния сектор, като всеки опит за намаляване на съотношението между частния дълг и БВП се отразява в увеличаване на съотношението между публичния дълг и БВП – погледнете растящите дългове на правителствата на Ирландия и Испания.

В такъв случай съотношенията на ливъридж в частния сектор, както и тези за дълговете в публичния сектор, трябва да се приемат като важни икономически променливи. Преди кризата не им се обръщаше такова внимание и това бе съществената грешка за икономическата наука и политика. Грешка, заради която много невинни граждани пострадаха.

В този случай са ни необходими както реализъм, така и политики с въображение. Очевидно е, че Гърция не може да изплати всичките си дългове. Но трябва да стане ясно, че Япония никога няма да може да постигне съществен бюджетен излишък, който да е достатъчен, за да може да изплати държавния си дълг. Комбинацията от преструктуриране на дълга и временното печатане на пари (формите на количествени улеснения, които никога не се възобновяват) за някои страни ще бъде неизбежно и неподходящо.

Вторият въпрос е как да ограничим растежа на дълга в бъдеще. Постигането на тази цел изисква реформи с различен фокус от тези, осъществени до момента. Много важно е да бъде разрешен проблемът „твърде голям, за да фалира“. Разходите на данъкоплатците за спасяването на банките са малка промяна в тази насока, в сравнение с щетите, предизвикани от финансовата криза като цяло. А банкова система, която никога не е получавала помощ от данъкоплатците, все още ще може да поддържа свръхогромните дългове на публичния сектор.

Това, което е необходимо, е политика с широк обхват, която съчетава по-мощни антициклични капиталови инструменти, като тези, които в момента Базел III планира да въведе, с връщането на изискванията за поддържане на резерви към политическия инструментариум на банките и ограничения за получаващите кредит за жилищни или търговски имоти, като например максимални стойности на съотношенията размер на кредита / размер на приходите или размер на кредита / стойност на реалния актив.

Тези политики биха отхвърлили ортодоксалното схващане, че свободните пазари са толкова ценени в областта на финансите, както са и в другите области на икономиката. Това схващане вече не важи. Ако не осъзнаем основополагащия факт, че финансовите пазари могат да създадат опасни нива на дълга в публичния сектор, то ние никога няма да научим най-важния урок от кризата през 2008 г.