През 21-и век икономиката бе моделирана от притока на капитали от Китай към САЩ – модел, който подтисна лихвените проценти в световен мащаб и който спомогна за възобновяването на ликвидния балон в развития свят. Чрез въздействието си върху валутния пазар този модел бе двигател за космическия растеж на Китай. Но приливът на капитали бе необикновен.
Вместо да бъде предизвикан от преки или портфейлни инвестиции, капиталите идваха основно от Централната банка на Китай. Тя натрупа резерви под формата на чуждестранни активи в размер на 3,5 трлн. долара и то главно под формата на американски държавни ценни книжа.
В свой анализ, публикуван на Project Syndicate, главният директор с ресор инвестиции в UBS Wealth Management Алекс Фридман прави разсъждения за евентуална финансова криза в Китай, взаимоотношенията на азиатската страна със САЩ и вероятността Федералният резерв на САЩ да се окаже месията за китайските банки, ако се наложи да бъдат спасявани.
Фактът, че една-единствена институция притежава такова огромно влияние върху световните макроикономически тенденции предизвика значителни тревоги. Най-мрачните прогнози виждат как застрашителните нива на американския дълг и въпросителните, касаещи неговата устойчивост, ще принудят Китай да започне да разпродава американските ДЦК. Ако това се случи, лихвените проценти в САЩ ще се покачат и доларът ще се срине.
Твърдеше се, че продажбата на американски ДЦК не е в интерес на Китай. Обясненията бяха, че този ход ще покачи курса на юана спрямо долара, ще стопи стойността на вътрешните резерви на страната и ще подкопае конкурентоспособността на нейния износ.
И наистина, от написаното в доклад на американското Министерство на отбраната относно влиянието на китайските покупки на американски ДЦК върху сигурността на САЩ виждаме, че „опитът американските ДЦК да се използват като корективен инструмент ще има ограничен ефект и най-вероятно ще навредят повече на Китай отколкото на САЩ“.
За да обяснят симбиозата между китайския растеж, базиран на износа, и високото потребление в САЩ, икономистите Ниъл Фъргюсън и Мориц Шлик употребиха термина „Кимерика“. Названието приляга на китайско-американските отношения, които създадоха огромни и ужасяващи деформации в икономиката в световен мащаб, които няма как да бъдат поправени без да възникнат нови последици.
През 2009 г. заради тези деформации Фъргюсън и Шлик прогнозираха залеза на Кимерика – предсказание, което може би ще се сбъдне. Трупаните резерви вече оказват влияние върху динамиката на китайския растеж и сега разпродаването на валутните резерви е в интерес на Китай.
преди 11 години Китай е натрупал 3.5 трилиона долара резерв главно под формата на ценни книжа. Колосална цифра, като знаем, че един трилион е един милион милиона. И сега ако започнат да продават доларът ще се срине. А дали не е това целта? Има един икономист - Майк Ларсон, който живее в Китай и от доста време твърди, че китайците искат да направят юана световна валута - много по-силна, отколкото е долара сега. За това купуват и произвеждат злато на поразия. Целта е юанът да има златно покритие и да замести почти всички останали валути. Ако нещата продължават така - не виждам какво би могло да ги спре. Долара спокойно можем да го отпишем - той си е мъртвец. А ако износът на Китай наистина е само 5% от БВП и въпреки това са заляли света със стоките си, то би трябвало жизнения стандарт в Китай да е изключително висок. И как с тия 5% износ ги натрупаха тия трилиони резерви? Тука някое от числата не е вярно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ако само 5% от БВП на Китай се формират от износа, би трябвало да нямат проблем, ако вътрешното търсене расте пропорционално на ръста на производителността на труда, ако има равновесие между натрупване и потребление. Това, обаче, е невъзможно за общество в което няма свобода и защита на труда.Следователно китайският растеж да няколко години ще се занули въпреки всички монетарни номера. Тази улица е еднопосочна и Кимерика е една Химерика. Интересни са подробноститет и фактите, но от една страна имаме дефлационен натиск поради изоставане на търсенето и доходите в глобален мащаб от производителността, а от друга наливане на пари в опит за спасяване растежа. Това не е трайно решение. Изобщо не е решение, а симптоматично лекарство което не лекува проблема. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Китай мжеха поне да тестват реакциите на ФЕД с някой друг трилион. отговор Сигнализирай за неуместен коментар