Помогнаха ли мерките за икономии в Европа?

Нещо повече, мерките за икономии се придружават от структурни реформи, които трябва да увеличат потенциала за растеж на икономиката в дългосрочен план, докато реформите в пенсионните системи се правят с цел да намалят значително финансовото бреме за застаряващите поколения. Такива реформи би трябвало да подобрят платежоспособността на всички правителства, които са ги предприели, включително и на тези от периферията на еврозоната.

И което е по-важно – мерките за строги икономии се оказват изключително успешни що се отнася до възстановяване на баланса по външнотърговското салдо на страните от периферията. Текущите сметки на периферните държави в Европа се подобряват бързо и, с изключение на Гърция, скоро ще отчетат излишък. Това бе основната причина, която допринесе за намаляване на рисковата премия по държавните облигации през последните години, въпреки резките политически промени, които продължават в много от страните и днес, и по-конкретно – в Италия, Португалия и Гърция. 

Външните фактори също са от значение. Ако публичният дълг се дължи на местни инвеститори (резидентите), той може да бъде обслужван чрез данъчните постъпления. Но външният дълг (дългът към нерезидентите) може да бъде обслужван само чрез износа на стоки и услуги. Ключовата променлива за страните, които имат големи дефицити по текущите сметки на платежните си баланси и днес имат огромен външен дълг, не е показателят за дела на дълга към БВП, а влиянието на показателя външен дълг към износа*.

Напредъкът е обнадеждаващ. В годините на растеж, когато страни като Гърция, Португалия и Испания имаха дори и по-големи външни дългове, техният износ не растеше с бързи темпове. Това бе причината техните показатели външен дълг/износ да се влошават постоянно, достигайки изключително обезпокоителни нива. Например, за Испания и Португалия, сумата на дефицитите по текущите им сметки, съотнесена към годишния размер на износа, през 2009 г. достигна съответно 300% и 400%. Стойност на показателя от 250% се приема за границата, над която проблемите започват да се задълбочават.

С мерките за строги икономии вносът се влоши навсякъде в периферията, докато износът – подпомаган от спада в разходите за труд – се увеличаваше (освен в Гърция). Като резултат текущите сметки на тези страни сега ще отчетат излишък и ще могат по-лесно да се разплащат с външните си кредитори.

И наистина, според МВФ докато износът расте, през следващите пет години Испания ще отчете излишъци по текущата си сметка. По този начин страната ще съумее да съкрати стойността на показателя на външния дълг към износа наполовина (до около 150% до 2018 г.). За Португалия този показател се очаква да спадне до около 250%. Дори и Италия, чиито търговски дефицити бяха малки, ще отбележи излишък по текущата си сметка съвсем скоро.

Мерките за строги икономии са съпроводени и от високи социални разходи. Но това е неизбежно, когато дадена държава е живяла отвъд възможностите си и е изгубила доверието на кредиторите. Основните показатели за дълга на страните от периферията се подобряват с бързи темпове. В този смисъл мерките за строги икономии постигнаха точно това, което трябваше да направят.

* Коефициент външен дълг/износ - показва каква част от постъпленията от износа отиват за изплащане на външния дълг на страната. Стойността на този показател трябва да бъде колкото се може по-малка - бел. ред.