Възрастовата дискриминация е вредна за Европа

В Европа съществуват най-различни разделения – Северът срещу Юга, страните от периферията на еврозоната срещу тези в центъра, Изтокът срещу Запада. Но фокусът е върху разделението между младото и старото поколение, което се задълбочава заради кризата.

По данни на Евростат към края на май младежката безработица в еврозоната е 24%, или 3,5 млн. души. За сравнение – общият процент безработни е 12,2%. Повече от половината младежи в Гърция и Испания пък са без работа.

Песимистичните прогнози относно младежката заетост в Европа влошава разделението между т.нар. „поколение У“ на родените след 1980 г., и родените в периода на бейби бума след края на Втората световна война.

„Младите страдат, защото не могат да си намерят работа. За тях това е унизително. Те обвиняват по-възрастните за проблемите с икономиката и безработицата“, коментира пред CNBC Хауърд Арчър, икономист в IHS Global Insight.

Политиците също са притеснени. Германският канцлер Ангела Меркел описа младежката безработица като „най-тежкият проблем за Европа“. Напрежение между млади и стари има и когато става дума за жилища, пенсии и образование.

Рори Фитцджералд, директор на Европейското социално изследване, споделя, че за разлика от възрастните хора, които вече говорят за размера на пенсиите си, на младите хора дори не им е минавало и през ума за това.

Данните, събрани в периода 2008-2009 г., показват, че делът на хората над 70-годишна възраст, които се засягат относно годините си, варира в различните страни - от 15% за шведите до 57% за чехите. За младежите този интервал е от 18% в Португалия до 77 на сто във Финландия.

Младите осъзнават, че възрастните са могли да си купят по-лесно жилище или земя, като по този начин са натрупали цяло състояние. Според някои анализатори това не е просто противопоставяне на една възрастова група с друга, а резултат от провал на правителствата и водените от тях политики, които са разочаровали по-младото поколение.

Недоволството на младежите, които протестират в засегнатите от кризата страни от еврозоната, не е насочено към възрастните хора. Те негодуват срещу грешките на политиците, които са направили бъдещето им несигурно.

От друга страна възрастните хора може и да са повишили своето богатство, но рано или късно то ще бъде наследено от техните деца – момент, който следвоенното поколение не е имало възможност да изживее.