Спомогна ли Федералният резерв за ръста на корпоративните печалби?

Много анализатори на Wall Street вярват, че водената от Федералният резерв на САЩ паричната политика е причината за огромните печалби на компаниите и за рекордния ръст на фондовите пазари, пише Yahoo Finance.

Темата е във фокуса на инвеститорите, които се чудят как ще реагират икономиката и пазарите, ако евентуално Фед намали програмата си за изкупуване на активи в размер на 85 млрд. долара месечно и позволи краткосрочните лихвени проценти да нараснат. Много от тях вярват, че количествените улеснения на Фед са причината за доброто представяне на компанните от индекса Standard & Poor's 500.

Трудно може да се определи какъв е ефектът от политиката на Фед върху корпоративните печалби. Робърт ван Батенбург, директор „Маркетингови стратегии“ в инвестиционния посредник Newedge USA LLC в New York, е изчислил, че, след като Фед свали лихвените нива до рекордно ниски стойности, спестените разходи за лихви са допринесли за повишаване на печалбите на компаниите от индекса S&P 500 с 47% от 2009 г. насам.

В края на 2009 г. печалбата на акция в индекса S&P 500 за едно тримесечие е била не повече от 20 долара. Компаниите в индекса са платили лихва, равна на 4 долара на една акция. Сега компаниите от S&P 500 генерират печалба от средно 26,7 долара на акция за тримесечие. Разходите за лихви се равняват на 1,50 долара на акция.

Инвеститорите се страхуват, че, ако Фед спре или намали програмата си за количествени улеснения, това ще се отрази на печалбите им, а лихвените проценти най-вероятно ще се покачат. Самият слух, че Фед се кани да намали покупките на активи, се отрази на пазарите и всички започнаха да продават. Сега ситуацията на борсата е спокойна, но лихвените проценти по американските облигации запазиха високите си нива от преди два месеца.

Един поглед върху лихвените проценти ни дава отговор на въпроса защо от 2000 г. насам печалбите на компаниите се утроиха

През 2007 г. лихвеният процент по кредитите на междубанковия пазар бе 4,50%. Той бе понижен рязко и сега е близо до нулата. С дългосрочните лихвени проценти се случи същото – от 2007 г. насам те се сгромолясаха с повече от 5%, за да достигнат нива от 1,4% в средата на 2012 г. През май тази година доходността по 10-годишните американски държавни ценни книжа бе 2%.

По данни на поделението на Фед в Сейнт Луис разходите за лихви на американските компании отбелязаха връх през 2007 г. и достигнаха 2,83 трлн. долара. През 2011 г. обаче разходите им се свиха осезаемо до 1,34 трлн. долара.

На ниските лихвени проценти се дължи 40-процентния ръст в печалбата на компаниите, като това не включва спестените разходи по лизинговите вноски или по-ниските разходи за наеми, коментира още ван Батенбург.

По-високите разходи по заемите не могат окажат някакво влияние в краткосрочен план. През последните години фирмите се опитват да прехвърлят дълговете си в бъдещето, прави заключение анализ на Morgan Stanley.

Не всички обаче вярват, че Фед стои зад високите печалби на фирмите

„Разковничето тук е, че няма как да знаем какви щяха да бъдат лихвените проценти, ако Фед не беше извършил тези операции“, споделя Ръсел Прайс, старши икономист в Ameriprise Financial Services Inc в Мичиган. Според него високите печалби се дължат на данъчните облекчения за научноизследователска и развойна дейност и заради използваните методи на амортизация.

Въпреки че разходите по привлечените средства намаляват, а нетните печалби на компаниите достигат исторически стойности, оперативната им печалба спада. От това можем да направим заключението, че и други фактори влияят на крайната печалба. Оперативната печалба отбеляза връх от 25,6% през 2007 г., а вече е малко под 20%.

Ако хвърлим поглед върху предишните интервенции на Фед, насочени към понижаване на лихвените проценти, ще видим, че печалбите на компаниите също са високи. От четирите намеси на Фед от 1985 г. насам, всички, с изключение на тази от средата на 90-те години, предизвикаха рецесия. Реакциите на пазара бяха разнопосочни.

В двата периода – от 1987 г. до средата на 1989 г. и от 2004 г. насам – ръстът в печалбите на компаниите бе устойчив. В средата на 90-те години растежът се ускори. От 1999 г. до 2000 г. печалбите първоначално нараснаха, но след това рязко спаднаха.

Различното този път е, че паричните стимули понижиха неимоверно разходите за лихви на компаниите. Инвеститорите остават нащрек за високите лихвени проценти. Повечето от компаниите в индекса S&P 500, с изключение на финансовите компании и компаниите за комунални услуги, имат дълг, равен на 65% от пазарната им стойност. От 21 май насам, когато Фед заговори за намаляване на количествените улеснения, акциите на тези компании се понижават.

Според анализаторите на Morgan Stanley най-добрият показател за представянето на акциите на публичните дружества за първите шест месеца на 2013 г. е техният свободен паричен поток. Според него инвеститорите предпочитат такива компании, които разпределят печалбата си под формата на дивиденти, осъществяват обратно изкупуване на акции или такива, които редуцират дълга си.