Може ли ЕЦБ да се трансформира в система от регионални централни банки?

Националните централни банки от еврозоната поеха риска за перспективите пред икономиките на страните си като политизираха паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ). В свой анализ Майкъл Бърда, професор по икономика в Humboldt University в Берлин, предлага как този значителен риск да се преодолее, а именно - чрез промяна на Евросистемата из основи.

Ключов елемент в предложението му е да се премахнат националните централни банки и да бъдат заменени с регионални централни банки. Точно както регионалните банки на Федералния резерв на САЩ обхващат не само един щат, а по-голяма територия. За целта обхватът на отговорностите на националните централни банки трябва да бъде преобразен по икономически признаци, а не чисто географски като територия. Ето какви са предложенията на проф. Бърда, изложени пред сайта Voxeu.

Паричният съюз създаде ЕЦБ. Тя отговаря за огромна територия, с много държави. Банката се превръща в наднационална институция със задължения към правителствата, но не защитава интересите на никое от тях.

Създаделите на еврото едва ли са предвиждали какви могат да бъдат последиците от тази малка особеност. С присъединяването на още една страна към еврозоната автоматично се увеличава и броят на членовете на Управителния съвет на ЕЦБ и то без да се усложнява управлението на банката и да се променя курса на паричната политика. Това не оказва влияние и върху условията, по които се финансират правителствата или се рефинансират частните търговски банки.

За да се преодолеят тези противоречия, е нужна пълна промяна на Евросистемата. Ключов елемент е да се преначертае обхвата на централните банки, които са членки на ЕЦБ. В условията на паричен съюз националните интереси могат да се различават от регионалните интереси. Още при създаването на европейския проект икономистите предупредиха, че единната парична политика ще породи рискове, особено когато трябва да се постигне интеграция между страните. Извършването на девалвация на националните валути същи вече е невъзможно.

Общата парична политика трябва да бъде формулирана така, че да бъде над индивидуалните изисквания на всяка от страните. И въпреки че националните централни банки имат предложения каква да бъде паричната политика на ЕЦБ (защото те притежават ЕЦБ), те създават значителен риск.

Поражда го, например, нежеланието на централните банки да редуцират стойността на обезпеченията, които страните-членки трябва да предоставят, за да получат финансиране за кредитната дейност на частните банки.

Това е едно от ограниченията, което не позволява на правителствата да заемат парични средства, особено когато водят безразсъдна фискална политика. Ето защо ЕЦБ трябваше да затегне тази мярка още през 2000 г., когато стана ясно, че страните от Южна Европа губят конкурентоспособността си, а правителствата не направиха нищо, за да ограничат държавните разходи.

Още през 2003 и 2004 г. гръцките банки се сблъскаха с това ограничение. Тогава правителството и частния сектор вече бяха надхвърлили потенциала си. Рестрикциите за кредитите на гръцките банки и останалите заематели по това време намалиха съвкупното търсене, а конкурентоспособността на страната вече се влошаваше с бързи темпове. Политиката на тогавашния президент на ЕЦБ Жан-Клод Трише относно основният лихвен процент даде разнопосочни сигнали на финансовите пазари.

След като пазарите разбраха какво се случва, правителствата на страните, които можеха да получат кредит при условията, по които и Германия можеше да получи при необходимост, влошиха неимоверно конкурентоспособността на икономиките си. А тогава вече беше твърде късно. След приспособяването ЕЦБ мислеше единствено как да укрепи състоянието на финансовата система. Тя беше неспособна да съкрати дълга на всяка една от страните, въпреки че тогава рейтингите, доходността по облигациите и кредитоспособността на държавите се бяха отклонили значително.

Политизирането отново на паричната политика чрез националните централни банки представлява значителен риск за бъдещата европейска интеграция в същата степен, в която и неутралната парична и кредитна политика в еврозоната биха породили.