Проблемът в момента е, че това не е обикновена рецесия. А и много хора така и не са опитвали от пунша, затова нека не избързваме. Да, съществуват притеснения, че количествените улеснения оказват влияние върху цените на различни активи, но евентуалното създаване на балони сега не е най-големият риск за икономиката. В момента това е най-добрият шанс за САЩ да се излязат от капана на финансовата криза. Ако възстановяването се затрудни заради носталгията към старите политики за справяне с инфлацията, то това ще бъде тотална катастрофа за американската икономика.
Япония е изправена пред решаването на много по-различна глабоблъсканица. Харухико Курода, новият гуверньор на Японската централна банка прие ясна цел за достигане на инфлация от 2%, с което изпрати ясен сигнал до пазарите.
Обаче сега дългосрочните лихвени проценти се покачват бавно и поради тази причина Централната банка на Япония забавя своя ход. Какво всъщност очакваха Курода и колегите му? Ако Японската централна банка успее да постигне целта си и да увеличи очакваната инфлация, дългосрочните лихвени проценти несъмнено ще трябва да се отразят в инфлационната премия. Докато номиналните лихвени проценти се увеличават заради очакваната промяна в инфлацията, то това увеличение е част от решението на проблема, а не самият проблем.
Японската централна банка по-скоро трябва да се притеснява, ако лихвените проценти нараснат заради повишената рискова премия, а не толкова заради очакванията за покачване на инфлацията. Рисковата премия може да нарасне, ако инвеститорите започнат да се притесняват дали Курода ще успее да спази обещанието си. Решението, което и паричната политика предлага, е да се следва ясна, недвусмислена комуникационна стратегия.
Европейската централна банка е на тотално друга вълна. ЕЦБ вече използва баланса си за намаляване на разходите по заемите, отпуснати на страните в периферията на еврозоната. Банката е предпазлива в подхода си към провеждане на гъвкава парична политика. Но високата инфлация ще подпомогне да се ускори процеса по така желаното регулиране на търговските банки в Европа. Високата инфлация ще предизвика ръст на заплатите в Германия без те да бъдат намалявани в страните от периферията.
Всяка една от най-големите централни банки може да изтъкне аргументи в подкрепа на повишеното им внимание. Централните банкери от своя страна пък са в правото си да настояват за провеждане на структурни реформи и създаването на реалистични планове за постигане на уравновесени бюджети в дългосрочен план. За съжаление сме далеч от момента, в който политиците трябва да започнат да се тревожат за инфлационните рискове. Те трябва да прибавят повече алкохол в купата за пунш вместо да я скриват.