Отказва ли се Европа от реформите и мерките за строги икономии?

Без съмнение страните от периферията трябва да изминат дълъг път, за да възстановят фискалните си баланси. Някои от тях постигнаха значителен напредък. Например, през 2012 г. Ирландия успешно укроти бюджетния си дефицит до 7,6% от БВП. Но за други като Гърция и Португалия мерките за строги икономии причиниха свиване на БВП още повече и въпреки съкращаването на държавните разходи издуха още бюджетните им дефицити.

Това накара някои европейски лидери да заявят, че строгите икономии не са пътят за разрешаване на проблемите на еврозоната. В резултат на това правителствата на Италия и Франция обърнаха гръб на мерките за строги икономии и се върнаха към политиките за увеличаване на данъците, прилагани от предишните управляващи, в опит да докажат своята теория.

Страните от Централна Европа имат много по-различни икономически проблеми в сравнение с новобогаташите от периферията, така че е разбираемо защо някои от тях търсят „различно“ решение на проблемите. Все още страните в центъра прилагат мерките за икономии, обаче не в такава степен каквато е необходима на Гърция, например. Страните в центъра имат редица завещани проблеми – проблеми в пенсионната система, неефективност при събирането на данъците и справянето с безработицата. Но ако в близко бъдеще не поставят разходите си под контрол, те никога няма да намерят решения за тези дългосрочни проблеми.

Франция в частност се нуждае от цялостно икономическо преобразяване. За жалост управляващите й отказват да правят каквото и да било в тази насока. През 2012 г. Франция имаше бюджетен дефицит в размер на 4,8% от БВП. Но вместо на Париж да бъдат наложени санкции, Брюксел му даде двугодишен гратисен период. Прогнозите за бюджетния дефицит на Франция за 2013 и 2014 г. обаче отново превишават прага, съответно – 3,9% и 4,2%.

Брюксел наказа френският президент Франсоа Оланд за намерението му да спре пенсионната реформа, започната от бившия президент Никола Саркози, която предвижда вдигане на възрастта за пенсиониране от 60 на 62 г. В резултат на това се очаква до 2020 г. Франция да има недостиг от средства за пенсии в размер на около 20 млрд. евро. Оланд казва, че по-късно тази година ще разкрие плана си за реформиране на пенсионната система. Не е ясно обаче дали той ще предложи мерки, които да са достатъчни, за справяне с опасността, надвиснала пред нея.

Франция бе една от страните, на които Брюксел възложи задачата да преразгледа управлението на бюджетния си дефицит. Но изглежда тя е единствената, която не разполага с надежден план за действие, който да й върне доброто икономическо положение. Оланд се опита да прикрие бездействието си, заявявайки, че мерките за строги икономии не действат. За съжаление молитвите за икономически растеж също не помагат. Ако искаше, Франция можеше да запази фискалното си благоприличие, но избра да не го прави.

Тя все още разполага с най-щедрите социални системи и програми за безработица в ЕС – предимство, изтъквано и от Брюксел. Вдигането на възрастта за пенсиониране и реформирането на архаичните закони за заетостта ще повишат конкурентоспособността на Франция. Това ще бъде идеалната възможност страната да увеличи икономическия си растеж и да намали бюджетния си дефицит вместо да забавя реформите в пенсионната система и да вдига данъците за най-богатите си граждани на 75%.

Брюксел може да е безсилен в опита си да наложи правила, но пазарите няма още дълго да търпят тази безочливост. Правителствата на Франция и на другите страни от Централна Европа с бюджетни дефицити просто си играят с огъня. Защо инвеститорите трябва да продължават да влагат средствата си в държави, които са на една крачка от обявяването на фалит?

Само защото разходите за финансиране са ниски това не означава, че ще бъде така завинаги. Пазарите са капризни, а както виждаме, лихвените проценти могат да се променят само за един ден. Един такъв сценарий е силно обезпокоителен, особено когато го видяхме в Гърция и Ирландия. Ако това се беше случило и в Италия, и във Франция, последиците щяха да бъдат катастрофални.

Просто няма толкова голям спасителен фонд или пък толкова голяма печатница, с които да бъдат защитени интересите на Италия и Франция. Въпреки че пазарите виждат, че страните от Централна Европа предприемат конкретни мерки, за да коригират неравновесията в бюджетите си, то ще отнеме много време, за да се възстанови доверието отново с цел да се избегне поредната „криза“.