Дълг или икономически растеж - това е въпросът

Трябва да водим такива политики, които да са в полза на икономиката в краткосрочен план и на достъпна цена, покриваща дългосрочните цели. Звучи просто, но е трудно преодолимо препятствие в сравнение с поставените цели на политиците в Европа и САЩ през последните няколко години.

Проф. Майкъл Боскин казва, че е подценил влиянието на увеличаващия се дълг върху американския БВП (в който ускореният ръст на публичните разходи за пенсии и здравни услуги имат най-голям дял), като използвал четири алтернативни оценки за проследяване въздействието на дълга върху растежа – оценката на Рейнхарт/Рогоф от тяхното изследване, широко използвано проучване на МВФ, което установява по-голямо влияние (и което се занимава с възможната обратна зависимост на проблема), проучване на Бюджетната служба на Конгреса на САЩ и проста производствена функция, в която държавния дълг е зависим от дългосрочните капитали. Резултатите били доста сходни: ако разходите не се контролират, това ще доведе до увеличение на дълга. Той от своя страна рязко ще понижи стойностите на стандарта на живот в САЩ с 20% за поколение.

Потвърдените статистически данни показват, че високият дефицит в комбинация с дълг увеличават дългосрочните лихвени проценти. Ефектът е по-осезаем, когато минималните нива на дефицита и дълга са превишени и дефицитът по текущата сметка на платежния баланс е голям. Увеличените лихвени проценти вероятно ще забавят притока на частни инвестиции. Това от своя страна ще намали бъдещото повишаване на заетостта и работните заплати.

Големият брой проучвания показват, че мултипликаторите на държавните разходи се свиват бързо, а след това стават отрицателни, дори когато стойностите на лихвния процент са близки до нулата. Също така мултипликаторите може би ще бъдат отрицателни в периоди на експанзия и когато очакванията на домакинствата са за увеличаване на данъците.

Постоянното намаляване на данъците и лихвените проценти от своя страна по всяка вероятност ще се отрази положително на икономическия растеж в сравнение с увеличаване на държавните разходи или налагането на временни данъчни облекчения. Фискалната консолидация изтъква на преден план като успешно съотношението в размер на 5:1 или 6:1 в полза на съкращаването на разходите пред увеличаването на данъците. Също така посочва увеличението на данъците като по-вероятната причина за рецесията в страните от ОИСР, отколкото съкращаването на разходите.

Някои икономисти спорят, че фискалната консолидация чрез постепенни намаления на разходите ще се прояви с експанзионистичен характер по отношение на страните с висок дълг, както това се е случило в миналото. Други твъдрят, че временото увеличение на разходите сега ще даде тласък на растежа. Но и двете ситуации могат да бъдат с експанзионистичен характер.

А могат и да не бъдат в зависимост от конкретните обстоятелства. Много страни осъществяват консолидиране едновременно и затова лихвените проценти са ниски. Що се отнася до САЩ, на които се падат 20% от световната икономика и големите проблеми със световната й резервна валута доларът, то трябва с повишено внимание да се следи случващото се с фискалната политика и консолидацията около нея.

Въпреки това доказателствата ясно показват, че високите нива на дълг към БВП в крайна сметка пречат на дългосрочния икономически растеж. Фискалната консолидация трябва да се осъществява плавно, в унисон с възстановяването на икономиката, и преди всичко тя трябва да започне от разходната част на бюджета. И най-накрая – възгледите, че трябва да чакаме 10-15 години и след това да започнем да разрешаваме проблемите с дефицитите и дълговете, както икономистът Пол Кругман предлага, са повече от своеволни.