Майкъл Боскин, професор по икономика в Университета в Станфорд, разказва пред Project Syndicate за връзката между дълг и икономически растеж и изследванията по тази проблематика.
В последните години противоречията за допуснатите грешки в доклада на икономистите Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф от 2010 г. определено е тъжен факт на фона на търсените денонощно добри новини относно фискалната политика на САЩ, Европа и Япония.
В доклада им със заглавие „Растеж по време на дълг“ икономистите отбелязват, че икономическият растеж се забавя, когато държавният дълг достигне 90% от брутния вътрешен продукт на страната. Изследването съдържа грешки, открити от завършващ студент от Университета в Масачузетс. Авторите са принудени да поправят грешката си. Ефектът от това обаче остава незначителен, но все още икономически валиден.
Докладът на Рейнхарт и Рогоф е малка част от огромните томове литература, в които увеличението на дълга се обосновава като рисково за икономиката. По-същественият въпрос тук обаче е изведената причинно-следствена връзка, а именно - състоянието на икономикта се отразява на фиска така, както данъчното облагане, разходите, дефицитите и дълговете оказват влияние върху икономическия растеж.
Грешки в икономическите изследвания се срещат, но се установяват в самото начало. Понякога грешките се откриват чак, когато публикацията се използва на практика, какъвто е примерът с доклада на Рейнхарт и Рогов. Или пък се откриват тогава, когато вече изледванията са публикувани. Небезизвестен е случаят с Нобеловия лауреат Кен Ероу, който трябваше да коригира грешка в доказателството на своята Теорема за невъзможността.
Икономистите използват различни методи при анализа на фискалните проблеми – стилизирани аналитични модели, макроиконометрични модели, пригодени за изчисление на обобщени данни (каквито използват Федералният резерв, ЕЦБ, Бюджетната служба на Конгреса на САЩ), емпирична оценка на ключови параметри като разходни мултипликатори, векторни авторегресии, а така също и исторически проучвания. Всеки един от тези подходи има своите силни и слаби страни, а сериозните икономисти и политици не разчитат само на едно проучване. Те правят становищата си само след наличие на пълната информация за проблема.
По този начин те не могат да си измислят оправдания както за допуснатите груби грешки, преувеличените твърдения как един доклад може да повлияе значително на теорията, така и за опита грешката да бъде използвана за дискредитиране на иначе основателните опасения за високи нива на дълг (само и само да оклеветят авторите).
Докато големите нива на дефицит обикновено не са желани, то все пак понякога могат да бъдат доброкачествени и дори да станат желани, например, по време на рецесия, войни, или просто, когато се използват за финансиране на значими за обществото публични инвестиции.
В днешно време дефицитите изместват частните инвестиции (а може би са предпоставка за привличане на частни спестявания и/или чужди капитали), с което в бъдеще се намалява растежът. От друга страна в период на дълбока и продължителна рецесия, в комбинация с определени от централните банки нива на лихвените проценти близки до нулата, една разумна фискална политика по принцип може да бъде полезна.
преди 11 години Тази дилема не съществува при златен стандарт,т.е. парите си имат вътрешна стойност, не могат да се принтират , няма дългови балони а фалитът срива за да израсте бизнеса по-здрав след това.Разбира се че дълг над 90 процента ,прави обслужването му пагубно за растежа -светъл пример е Япония ! И всичко опира до мачкане на средния бизнес между камъните на инфлацията и данъците .... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Спекулация да вложиш капитал на сигурно място ?"--------------------Аз съм чувал, че единствено сигурно на този свят са смъртта и данъците (като за първото също има съмнения). И това, че някой (политик) е лъгал, за да взема пари на заем, а друг е вярвал, че дава пари на сигурен кредитополучател е създало ситуация, в която всеки иска да печели и да вярва, че това е възможно. Но това просто няма как да стане. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Once you have eliminated the impossible, whatever remains, however improbable, must be the truth. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Търси спасението чстично или изцяло другаде/смени алгоритъма... ако си забелязал дадена последователност и неотменна настоятелност в определени действия, значи си попаднал на част от "плана", а не на определена неосведоменост или случайна грешка !!! ... следи РЕЗУЛТАТА отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Кой би инвестирал за да загуби в парично изражение, при положение че цените падат ?"---------------Такъв род "инвестиция" е спекулация, а не инвестиция и затова, от такива неща няма особена полза. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Kane, ти си неграмотен. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Първо "икономистите Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф" да си върнат Нобеловата + паричната наградаДа напуснат "топлите" си раб.места и да назанчат студента/завършилия/ от МасачузецПосле мБоскин да си върне парите наа Коч братята дето са му дадени за това "изследвне" ил и"труд"Та САЩ са в позиция/единствени на света засега/ да трупат дълг и да си печатат долари и дългът на тях не им се отразява така както на останалитеСпоред мен е говори много за дълга, защото богаташите много се притесняват от инфлация. И това е не заради нас бедните, а заради тяхните натрупани богтства. Според мен МНОГО се подценява влианието на ОКОЛНАТА СРЕДА в/у ръста на икономиките. Защото хората вече знаят че убиват средата за живот на децата/внуците си и така всеки един инстинктивно "убива" икономическия ръст стремейки се да запази детето си и поколението след това. На това му се вика устойчива икономика. САЩ нямат такава, заради цитираните мултимилиардери, които са завзели напрактика политическата с-*** и са я пр отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ние откъм растеж сме затапени /олигархия+ЕС/ и по-добре да не вземаме дългове! отговор Сигнализирай за неуместен коментар