Япония се нуждае от нещо повече от девалвация на йената

Последният път, когато Масао Намики е купувал машинно оборудване за бизнеса си, Император Хирохито току-що e напуснал този свят, а японските инвеститори се поздравявали с покупката на Rockefeller Center в Ню Йорк. Това е било през 1989 г. - година преди прегрялата японска икономика да изпадне в стагнация, пише Bloomberg Businessweek.

Кредитът от 1 млн. долара, който Намики изтеглил, за да купи роботизирани стругове и фрези за своето предприятие, за малко да го разори, след като поръчките от клиенти, включително Canon и Panasonic, изведнъж секнали на фона на борсовия колапс и спукването на балона на пазара на недвижими имоти, заличили от японската икономика активи за 15 трлн. долара.

Спукването на инвестиционния балон и последвалите пет рецесии могат да обяснят защо много мениджъри в Япония са доста по-песимистично настроени от инвеститорите за успеха на икономическата програма на премиера Шинзо Абе, представляваща коктейл от монетарни и фискални стимули.

Намики изтъква, че търсенето е прекалено слабо, за да се оправдае бизнес експанзия, въпреки че продължаващото вече 5-ти месец поевтиняване на йената е свалило курса й до рекордно ниски за последните 4-години нива.

„Поръчки просто няма“, казва 72-годишният предприемач, чиято малка фабрика в индустриалната зона Ота в покрайнините на Токио произвежда стоманени компоненти, за производство на потребителска електроника.

Докато големи японски корпорации като Toyota Motor и Fast Retailing печелят от Абеикономиката, по-слабата йена не помага особено на по-малките бизнеси в момент, когато японският износ генерира едва 15% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, коментира Мартин Шулц, икономист на Fujitsu Research Institute в Токио.

„Замислете се колко служители има Toyota в Япония, след като 60% от производството й е извън страната. И погледнете колко хора в Япония са принудени да работя неквалифицирана работа като продавачи на щанд“, допълва той.

Насърчаването на инвестициите и разкриването на нови работни места са ключови елементи от плановете на Абе за възстановяване на икономиката.

Компаниите обаче се страхуват да теглят кредити заради спомена от проблемите с погасяването на задълженията си през последното десетилетие, коментира Ричард Ко, главен икономист на Nomura Research Institute в Токио.

Колапсът след спукването на балона в началото на 90-те години унищожи активи, равностойни на тригодишния японски брутния вътрешен продукт. Това може да се сравни с крахa на Wall Street от 1929 г., когато бяха заличени активи, равняващи се БВП на САЩ за 1 година, отбелязва Ко.

„Много хора, които са преживели Голямата депресия, никога повече не са теглили кредити“, допълва той.

За да възродят хищническия инстинкт за печалби, Абе и новият управител на японската централна банка Харухико Курода обещаха да наложат инфлация като удвоят парите в обрaщение.

Абе иска да направи Япония по-гостоприемна за бизнеса чрез по-ниски корпоративни данъци, либерализация на трудовото законодателство и понижаване на цената на електричеството, което според правителството може да бъде постигнато чрез насърчаване на конкуренцията. За да направи това обаче, неговата Либерално демократическа партия първо трябва да си върне контрола над горната камера на японския парламент на изборите през юли.

Междувременно през април президентът на Toyota Акио Тойода обяви, че възнамерява да започне производство на Lexus в Кентъки като част от програма на компанията „за ограничаване на валутните рискове“. На 8 май Toyota се очаква да обяви рекордна за последните 5 години печалба.