Америка ли е единственият лъч надежда за глобалната икономика?

Проблемите на Китай са многобройни – дисбаланси между крайбрежните райони и вътрешността на страната, както и между градските и селските региони; твърде много депозити и инвестиции с фиксирана доходност на фона на съвсем скромно вътрешно потребление; нарастващо неравенство и назряваща екологична катастрофа следствие на опасните за здравето на хората нива на замърсяване на въздуха, водата и почвата.

В Китай и Русия, а вероятно и в Бразилия и Индия, държавният капитазъм затвърждава позициите си и това не вещае нищо добро за растежа. Като цяло четирите страни от групата БРИК прегряват и през следващото десетилетие други развиващи се икономики като Малайзия, Филипините, Индонезия, Чили, Колумбия, Перу, Казахстан, Азербайджан и Полша вероятно ще се справят по-добре.

Още по на изток Япония провежда нов икономически експеримент, за да спре дефлацията, да подкрепи икономическия растеж и да възстанови доверието на потребителите.

„Абеномиката“ (както е известна политиката на новия японски премиер Шинзо Абе) се характеризира с агресивна монетарна политика от страна на Японската централна банка, фискални стимули до края на 2013 г., следвани от фискални икономии през 2014 г., за да бъде овладян дефицита и дълга.

В същото време се предвиждат и мерки за повишаване на минималната заплата, които също имат за цел да подкрепят потреблението. Предвиждат се и структурни реформи за дерегулиране на икономиката и присъединяване към транстихоокеанското партньорство с цел стимулиране на търговията и производителността.

Предизвикателствата обаче са огромни. Не е ясно дали дефлацията може да бъде победена с монетарна политика. В същото време прекомерните фискални стимули и отлагането на бюджетните икономии може да увеличат дълга до неустойчиви нива.

Не трябва да забравяме и структурните реформи, предлагани от Абе, които за момента са доста неясно формулирани. От друга страна напрежението в Източно китайско море може да има негативен ефект върху преките чуждестранни инвестиции.

После може да обърнем поглед към Близкия изток, който остава гнездо на несигурност от Магреб (Съюз между Мавритания, Алжир, Мароко, Тунис и Либия) до Пакистан. Турция пък, която може да се похвали с младо население, висок потенциал за растеж и динамичен частен сектор, има амбициите да се превърне в регионална сила.

Тя обаче е изправена пред редица предизвикателства. Нейните усилия да се присъедини към Европейския съюз (ЕС) за момента са блокирани, а рецесията в еврозоната, която е основен търговски партньор на страната, се отразява негативно на растежа й.