Прекаленото богатство е заплаха за норвежката икономика

Петролно богатство от типа на близкоизточните, съчетано с щедрия норвежки социален модел, бавно задушават големи части от икономиката на страната, застрашавайки най-успешната приказка за успех в Западна Европа, пише в свой анализ Ройтерс.

На повърхността Норвегия може да събере цялата завист на света: ръстът е силен, брутният вътрешен продукт на глава от населението надхвърля 100 000 долара годишно, а страната разполага и със 700 млрд. долара кешови резерви за черни дни, което прави по 140 000 долара на човек.

Това обаче може да се окажат прекалено много пари за норвежците, които покрай забавленията и семействата си работят все по-малко и по-малко.

Имиграцията не успява да запълни недостига на квалифицирана работна сила, така че производителността е в застой, заплатите се повишават и компаниите биват изтиквани от собствения си пазар.

„Петролът е метафора на печалба от лотарията“, смята Ивар Фрьонес, професор по социология в Университета в норвежката столица Осло. „Охолството постепенно се разпространява сред обществото ... Хората просто не го забелязват, защото това се случва постепенно. В днешно време повече хора напускат Осло в четвъртък следобед, отколкото в петък, удължавайки уикенда“, изтъква Фрьонес.

„Можем да приемем за даденост, че разполагаме с къща и дървена хижа в планината и може би с още една къща на брега“, добави той.

Разходите за заплати са нараснали с 63% от 2000 г. досега, което е около 6 пъти повече от тези в Германия или Швеция за същия период, докато нивото на заетост, коригирано с работещите на непълно работно време, е 61% - по-ниско от където и да било в Скандинавия, че и от Гърция, сочат данни на централната банка на страната.

Безработицата обаче достига рядко вижданите 3%, тъй като повечето норвежци предпочитат непълното работно време.

„Защо да работя повече, като не се налага?“, пита 36-годишната Елизе Баке, която наскоро е свила работния си ден в голяма телекомуникационна компания до 6 часа дневно.

„Може да е късмет, може да сме си го заслужили, няма значение. Разполагаме с парите за скандинавски живот: да отидем на хижа, на ски, да караме велосипед, да прекарваме времето си с децата“, добави тя.

Наскоро норвежкото правителство предупреди, че ако работното време не бъде увеличено постепенно с 10%, държавата ще трябва да посегне към спестяванията. Централната банка също предупреди, че социалният модел просто насърчава хората да напускат пазара на труда.

Петролният сектор – източникът на проблема – също се превръща в жертва на собствения си успех. Най-голямата норвежка компания за обслужване на петролния сектор Aker Solutions през тази година ще наеме 4 000 инженери, но само една трета от тях ще бъдат норвежци. Тя ще трябва да претърси големи инженерни центрове по цял свят като Куала Лумпур, Лондон и Мумбай, за да открие достатъчно квалифицирани работници.

Изследване, поръчано от норвежкото правителство, показва, че до 2016 г. в страната ще има недостиг на 6 000 инженери, докато петролните инвестиции достигат нов рекорд, а компаниите се добират до находища в зони, смятани някога за близки до изчерпване.

Разходите са нараснали дотам, че някои петролни компании не са в състояние да се конкурират на собствения си пазар. Kvaerner, която произвежда оборудване от типа на петролни платформи, напоследък загуби ключов договор от контролираната от държавата Statoil в полза на Daewoo Shipbuilding & Marine Engineering, защото офертата ѝ бе прекалено висока. А това е едва едно от многобройните разочарования за компанията.