Данъчният план за Кипър „не вещае нищо добро за банковия съюз в Европа“

Детайлите около новия данък може да бъдат моделирани при гласуването му в парламента. При все това дори данъчната тежест върху обикновените вложители да бъде понижена, анализаторите не виждат как духът може да бъде върнат в бутилката.

„Това е поругаване на една неизказана договореност“, казва Тим Адамс, управляващ директор на Institute of International Finance. „Създава се опасен прецедент. Страхувам се, че в бъдеще ще съжаляват, че са го допуснали“.

В писмо до клиенти от понеделник анализатори на  Morgan Stanley коментират, че „решението е толкова неочаквано, че буди опасения за вероятна политическа грешка“.

Вторият негативен ефект е свързан с планирания режим за прекратяване на дейността на неплатежоспособни банки. Това трябваше да е инструмент за справяне с банкови кризи без за това да се разчита на парите на данъкоплатците.

Решението в Кипър обаче демонстрира, че тези принципи лесно могат да бъдат заобиколени. Защитата на облигационерите за сметка на собствениците на депозити на практика преобръща йерархията на кредитния риск, която новият режим трябваше да утвърди.

Допълнителна ирония се крие във факта, че за страничния наблюдател банковият сектор в Кипър изглеждаше модел за подражание.

Банките на острова съхраняват депозити за около 68 млрд. евро, които са достатъчни за финансирането на кредитните им операции. От друга страна заетите от облигационните пазари средства са под 3 млрд. евро.

Ето защо анализаторите, които защитават спасителния план за Кипър в сегашния му вид, изтъкват, че поради структурата на финансиране облагането на депозитите на острова е било единствена алтернатива.

Осъзнавайки, че в условията на криза облигационните пазари могат да се окажат пресушени банките по света се опитват да свият кредитните си операции и за финансирането си да разчитат изцяло на депозитите на своите клиенти. Съотношение на кредити към депозити от близо 100%, с което може да се похвали Кипър, е бленувана цел за много световни банки.