Италианските ДЦК са по-привлекателни от британските

Преди година спредът между италианските и британските облигации достигаше 350 базисни пункта. Тази разлика обаче не беше оправдана и днес виждаме ясно, че пазарът е грешил, пише Ерик Нилсен, главен икономист на UniCredit, цитиран от Financial Times.

Инвестиции в 1 до 3-годишни италиански облигации от есента на 2011 г. досега щяха да са ви донесли възвращаемост от 8,8% в сравнение с едва 1,3% при еквивалентните британски ДЦК (или дори 0,9%, ако са хеджирани в евро). Част от разликата, разбира се, се дължи на по-високата волатилност.

Цената за финансирането и на двете правителства от тогава се е понижила до 3,8% за Италия - с подкрепата на Европейската централна банка (ЕЦБ), която обеща да направи всичко възможно, за да защити еврото - и до 1,1% за Великобритания, подкрепена от операциите за вливане на ликвидност на Английската централна банка (АЦБ). Тези нива обаче все още не отразяват реалните фундаменти на двете страни.

Британската и италианската икономики имат много общи черти – британската икономика е малко по-голяма и британският доход на глава от населението е с около 10% по-висок заради значително по-високия процент работещи (76,5% във Великобритания и едва 62,2% в Италия).

Въпреки че заетите италианци са по-малко, тези които работят, имат значително по-дълго работно време от британските си колеги – 1774 часа годишно спрямо 1625 часа във Великобритания. По-дългите часове работа обикновено са свързани с по-ниска продуктивност, така че докато италианците работят 9,2% повече време от британците, тяхната продуктивност е с 2,8% по-ниска.

Що се отнася до балансите на двете страни те са забележително сходни - нетната външна инвестиционна позиция (разликата между чуждестранните активи и пасиви, както публични, така и частни) е 22% от БВП за Италия и 21% за Великобритания.

Италианският публичен дълг е по-висок от този на Лондон – разлика, предизвикана от по-голямото нетно количество активи в италианския финансов сектор. По оценка на Международния валутен фонд (МВФ) през 2017 г. разликата в нетния публичен дълг между двете страни ще се свие до едва 10%.

От началото на кризата и двете страни се представят слабо. Италианската икономика се е свила с 6,8%, докато тази на Великобритания с 3,1%.

Незадоволителното представяне на италианската икономика в периода 2011 г. - 2012 г. може да бъде обяснено с по-амбициозната фискална политика на страната, имаща за цел да свие фискалната дупка в бюджета два пъти по-бързо в сравнение с Великобритания. От друга страна, тъй като Лондон планира нови бюджетни икономии, забавянето на британската икономика също ще се задълбочи.

Въпреки това по-важно е да обърнем внимание на износа на двете страни. И двете правителства имат дефицити по текущата сметка (Великобритания - 3%, а Италия - 2% от БВП). Ето защо е разумно и в двата случая растежът да бъде възстановен чрез стимулиране на износа.

Според някои анализатори гъвкавият валутен курс е задължителен за постигане на подобна цел. Учудващо е, но въпреки обезценяването на британската лира с 25% за периода от средата на 2007 г. до средата на 2009 г., през следващите 3 години британският износ е нараснал с едва 11,9% (като обем), едва достигайки темпа на растеж на световната търговия. За същия период италианският износ се е увеличил с 21,6%.

Слабото представяне на британския износ е свързано с два проблема. Първо, ефектът от девалвацията на лирата често е бил надценяван. Британските компании не използваха слабия паунд, за да стимулират производството и да увеличат пазарния си дял в глобален мащаб.

Вместо това те явно предпочетоха да приберат печалбите си, макар и в по-слаба валута. Същевременно британското потребление страда от инфлационния натиск в следствие на слабата лира и това подкопава реалните доходи на населението.

Второ, британската индустрия изглежда по-слабо подготвена за съвременния, глобализиран свят от италианската.

Делът на британския износ за страните от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) през миналата година бе едва 5,2%, което е по-малко, отколкото през 2008 г. Великобритания беше единствената страна от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), чийто износ за страните от БРИК се понижи през последните години.

Междувременно италианският износ за БРИК нарасна от 6% през 2008 г. до 7,4% през миналата година, с което на Стария континент отстъпва единствено на германския, който е 11%.

Така че при тези в общи линии сходни макроикономически баланси, по-амбициозната фискална рамка на италианското правителство и по-високата конкурентоспособност на италианските компании, Рим не би трябвало да плаща повече за финансирането си от Лондон.

Наистина Английската централна банка (АЦБ) подкрепя британския облигационен пазар. Няма сериозни доказателства обаче, че програмата за вливане на ликвидност е помогнала особено на реалната икономика.

Сега когато възстановяването на глобалната икономика вече е факт, а фискалните проблеми вече не са така остри, Италия вероятно ще излезе от рецесията след по-малко от година. В същото време инвеститорите в италиански ДЦК ще продължат да са по-щастливи от тези, които са заложили на британските облигации и през 2013 г.