Еврозоната може да понесе загуби по спасителните заеми за Гърция

Страните от еврозоната вероятно ще трябва да се съгласят на загуби по спасителните заеми, които са предоставили на Гърция, тъй като постигнатата късно вечерта в понеделник сделка не включва детайли за това, как заложените дългови параметри ще бъдат постигнати, съобщава Financial Times, позовавайки се на конфиденциални документи от срещата.

След три срещи през последните две седмици финансовите министри от еврозоната се съгласиха да отпуснат дълго отлагания транш от 34,4 млрд. евро по спасителната програма за страната. Въпреки това договорените мерки изглежда няма да се окажат достатъчни.

Мерките, които трябва да бъдат приложени незабавно, могат да понижат гръцкия дълг през 2020 г. до едва 126,6% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, вместо до 124%, както беше обявено от лидерите на еврозоната, разкриват придобитите от FT документи.

Правителствата от еврозоната са предпочели да отложат по-облекченото изискването за съотношението дълг/БВП за по-късна дата, когато приходите в гръцката хазна се окажат по-високи от разходите, ако не се броят плащанията за обслужването на дълговете.

Според представители на еврозоната Гърция може да постигне подобен „първичен бюджетен дефицит“ до края на 2014 г. Допълнителното понижаване на дълговата тежест на страната вероятно ще бъде отложено за след изборите в Германия през есента на следващата година, допълват те.

Тъй като според постигнатата сделка лихвите по гръцките заеми вече са с едва 50 базисни пункта над междубанковите, всяко по нататъшно понижение почти със сигурност би причинило загуби за кредиторите от еврозоната.

„Може да се каже, че вече всички приемат идеята за загуби, въпреки че официално не се говори за това заради политическия цикъл в Германия“, коментира европейски представител, участвал в преговорите. „Идеята е налице, но не можете да накарате Ангела Меркел да го признае“.

Във вторник германският финансов министър Волфганг Шойбле коментира, че той и неговите колеги от еврозоната са се съгласили на допълнителни мерки за облекчаване на гръцката дългова тежест, когато страната достигне първичен бюджетен излишък.

Шойбле настоява, че евентуални загуби по спасителните програми биха били в разрез с германското законодателство, тъй като не е възможно на Гърция да бъдат отпуснати допълнителни средства, след като първоначалните заеми вече са били преструктурирани.

Преструктурирането на гръцкия дълг към официалните кредитори на страната „не е правилното решение на проблема“, и с това са съгласни всички министри, коментира Шойбле, въпреки че според участник в преговорите той е все по-изолиран по този въпрос.

„Сделката осигурява на Гърция доста време, ако страната приложи всички договорени мерки, икономиката й започне да се съвзема, а европейците удържат на обещанието си да понижат дълговата тежест допълнително“, казва Лорънс Бун, икономист на Bank of America Merrill Lynch. Тя обаче допълва, че има прекалено много „ако“, за да бъдем сигурни, че събитията ще се развият точно така.

Дори правителствата от еврозоната да избегнат загуби при достигането на заложените през 2020 г. цели, Международният валутен фонд (МВФ) наложи условието дълговата тежест за Гърция да бъде понижена чувствително под 110% от БВП на страната през 2022 г.

Според документите, предоставени на Financial Times, през 2022 г. гръцкият дълг ще се понижи до едва 115% от БВП, което означава, че по някакъв начин той ще трябва да бъде съкратен с още поне 5 процентни пункта.