Свещеният Граал на консервативната данъчна политика – теорията, че по-ниските данъци ще генерират по-високи бюджетни приходи, тъй като представляват стимул за икономическия растеж – отново е причина за ожесточени спорове във Вашингтон, пише Ройтерс.
Методът "dynamic scoring" (измерва ефекта от фискалните промени като прогнозира реакцията на икономическите агенти - бел. ред.), отхвърлян от много независими икономисти, се оказа в основата на позицията на републиканците в преговорите за избягването на „фискалната пропаст“, застрашаваща американската икономика в началото на следващата година.
Републиканците са съгласни федералният бюджет да бъде разширен, но не и със средства от по-високи данъци, наложени на американските граждани. Вместо това републиканците в Конгреса предлагат допълнителни приходи да бъдат генерирани чрез една по-изчистена и по-проста данъчна система, в която има по-малко данъчни облекчения, но и по-ниски лихви.
С аргумента, че с подновеното си мнозинство в Конгреса консервативните републиканци имат също токова легитимен мандат като президента Барак Обама, те подновиха дебата за повишаването на приходите. Те настояват, че не са били преизбрани, за да повишават данъците. Това тяхно убеждение може да създаде неприятности на председателя на Камарата на представителите (долната камара на Конгреса), републиканецът Джон Бейнър, в усилията му да постигне сделка.
„Това което няма да направя е да се съглася с процес, който е неясен, при който се говори за повишаване на приходите на базата на "dynamic scoring" или чрез запълване на дупки в данъчния закон, които не са идентифицирани“, казва Обама.
Президентът се опасява, че подобни приходи просто няма да се материализират. Той се противопоставя на орязването на програми, които облекчават данъчната тежест за семействата от средната класа, както и изследователските програми на правителството. Вместо това Обама иска да повиши данъците с около 1,6 трлн. долара, като това би засегнало главно най-богатите американци.
Методът "dynamic scoring" може да бъде проследен назад до 70-те години и икономистът Артър Лафер, чиято крива илюстрира връзката между данъчните ставки и приходите, които те генерират.
Според теорията повишаването на данъчните ставки над определено ниво би било непродуктивно и би довело до генерирането на по-малко приходи, както и обратното. Изчисляването на оптималните данъчни ставки обаче е доста трудно и несигурно. Някои от тези принципи бяха възприети през 80-те години от администрацията на президента Роналд Рейгън.
Теорията беше тема на предизборната кампания и на Мит Ромни и беше застъпен в предложения от него план за понижаване на данъците с 20%.
Бейнър настоява, че данъчната система, която той предлага, ще породи рязък ръст на данъчните постъпления. Като алтернатива републиканците настояват за съкращения на социалните програми и програмите за здравеопазване.
„Ние сме склонни да работим с администрацията за данъчна реформа, но не и за данъчна реформа, която повишава данъците за гражданите“, казва Скот Гарет, републиканец от бюджетната комисия към Конгреса.
Конгресът разполага с около 7 седмици да намери решение, за да избегне автоматични данъчни повишения и бюджетни съкращения в размер на 600 млрд. долара в началото на следващата година (т. нар. "фискална пропаст"). Ако патовата ситуация в Конгреса не бъде решена, американската икономика е застрашена от нова рецесия.
преди 12 години Луд умора няма ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар