Свърши ли финансовата криза в еврозоната?

Все още обаче има много неща, които могат да се объркат. ЕЦБ купи време за еврото, но в същото време вдигна залозите. Стойността на даденото обещание зависи много от бъдещите действия на банката (изкупуване на неограничени количества държавни облигации) и от това, което тя няма да направи (да купува от страни, които не успяват да спазват условията). Без истинска заплаха, която да откаже своенравните правителства, новата програма на ЕЦБ предоставя безплатен „обяд“ на инвеститорите  и държавите.

Проблемът е, че по този начин волята на ЕЦБ ще бъде тествана. Ако пазарите наистина вярваха, че ЕЦБ няма да подкрепи задлъжнелите правителства, инвеститорите щяха да избягат от тях при първия сигнал, че не покриват условията за помощ.

Както стана с Програмата за пазарите на ценни книжа, ОМТ е съмнителна по отношение на законността и демократичността си. Причината за това е, че тя нарушава духа, но не и буквата на клаузата от договора за ЕС, забраняваща финансирането на правителства от ЕЦБ, а обещанието за еднакво третиране на частните кредитори все още няма прецедент. В допълнение, ОМТ включва задкулисни парични трансфери, оставяйки ЕЦБ силно изложена на политически враждебна реакция. Такъв беше отзвукът от изказването на президента на ЕЦБ Марио Драги в германската преса.

Но програмата ОМТ ще облекчи условията по кредитите, но не е сигурно, че сложната кризисна ситуация от последните години ще бъде променена изцяло. Този процес най-вероятно няма да се промени, докато трите ключови елемента на банковия съюз бъдат осъществени. Това са общият надзор, общото застраховане на депозити и общият фонд за разрешаване на кризи. В действителност, ако испанските спестители наистина се уплашат от риска от реденоминация, то ОМТ няма да има никаква смисъл. Тогава хората ще изтеглят спестяванията си и възможно най-бързо ще ги депозират в германска банка например.

Еврозоната ще продължава да е неуравновесена, докато страните от периферията й имат дългови проблеми. Дори след въвеждането на ОМТ все още има значителна разлика между еврозонта и англо-саксонските икономики. Фиксираните обменни курсове поставят ограничения върху европейските страни, които не съществуват във Великобритания и САЩ. А вливането на ликвидност, предоставяно от Английската централна банка или Федералния резерв, е безусловно по принцип.

С новата си програма ЕЦБ се приближава до Фед в способността си да поддържа всяка от индивидуалните си части. Следващият голям въпрос е дали това задвижва или спъва политическия прогрес към фискален и банков федерализъм.

Междувременно ОМТ позволява на финансовите пазари да „дишат свободно“ отново. Пиковият етап на кризата свърши. Но екзистенциалното предизвикателство тепърва предстои – дали ще бъде постигнато политическо съгласие относно ключовите елементи на банковия и фискален съюз. Ако европейските лидери не успеят да разрешат този въпрос, евентуалното разпадане на еврозоната ще стане действителност.