Закъсалите страни от еврозоната незабелязано възвръщат силата си

Испански консорциум наскоро спечели договор за построяване на високоскоростна железопътна линия в Саудитска Арабия между градовете Медина и Мека. Световният лидер в продажбите на дрехи Zara показа, че въпреки проблемите в родната й Испания, пак може да бъде изключително успешна на международния пазар. Благодарение на нея Амансио Ортега, създателят на основната компания Inditex, измести Уорън Бъфет на четвърто място в Bloomberg Billionaires Index.

Италианският корабостроител Fincantieri спечели търг за построяване на двойка суперлуксозни лайнери за Viking Ocean Cruises. Друга италианска компания - AgustaWestland, пък продава хеликоптери на Алжир. И така списъкът продължава...

Това очевидно не е цялата история за континента. Южна Европа е обременена с недостатъчно продуктивни производители и скован сектор на услугите, чиито високи разходи повличат износа. Тези, които работят за износителите, трябва да получават големи заплати заради по-високите си разходи за мляко, разкрасителни продукти и адвокати.

Предполагаше се, че валутният съюз ще доведе Европа до по-голяма продуктивност и по-евтини фризьорски услуги, но вместо това той положи семената на собствената си гибел. Цените в периферните страни като Гърция, Португалия и Испания, започнаха да се покачват.

А без собствени централни банки, които могат да увеличат лихвените проценти, за да потушат инфлацията, страните се оказаха безпомощни пред ситуацията. Това споделя Муир Макферсън, икономист в Bloomberg.

Държавите с високи цени загубиха конкурентоспособността си и започнаха да трупат търговски дефицити. Държавите с излишък като Германия, Холандия и Финландия бяха склонни да финансират тези отрицателни салда, докато изведнъж това желание изчезна и кризата в Европа започна.

Да „излетиш“ от еврозоната е едно бързо решение и може евентуално да се окаже най-доброто за Гърция, която има далеч по-големи проблеми от замразяването на заплатите.

Девалвацията е шокова терапия, която затваря търговската ниша, слагайки продукцията на страната на драстично ниски цени, а вносните стоки – на невъзможно високи. Но в същото време обезценяването причинява незабавна нищета с поставянето на стоките от първа необходимост на недостъпно ниво за хората. След това се задействат множество фалити и на правителството, и на частните компании, които съсипват банковата система.

Затова е за предпочитане повечето големи и здрави икономики на Европа да се придържат към еврото, но да запълнят пропастта на в конкурентоспособността, която е първопричината за проблемите им. Това обаче изисква „вътрешна девалвация“, което е мъчителен процес за подобряване на продуктивността на работници чрез орязване на заплатите им.

Според месечните доклади на Европейската централна банка (ЕЦБ) вътрешната девалвация  всъщност е първата стъпка към поправяне на неизправностите в Европа.

Германия е дългосрочният шампион по конкурентоспособност, който намали разходите си с 14% от 1999 г. насам. Това сочи „прецизният индикатор за конкурентоспособност“ на ЕЦБ. Въпреки това през последната година най-големият напредък от 7% спад в разходите е направен от Ирландия.

Частните организации също забелязаха напредък по периферията на Европа. Скорошно проучване на Conference Board даде на Ирландия най-високите оценки за намаляване на разходите за единица труд с повече от 6% от 2008 г. до края на 2011 г. (Унгария пък надхвърли всички проучени страни със спад в разходите за единица труд с почти 12% благодарение на високата девалвация на валутата).

Други страни от еврозоната, които надминаха Германия по намаляване на тези разходи, са Испания, Португалия, Гърция и Италия.