Ахилесовата пета на американската финансова система

Коя е ахилесовата пета на американската финансова система днес? В края на краищата американските банки изглеждат в доста по-добро здраве от европейските. Междувременно скандалът с манипулирането на Libor остава във фокуса на политици и регулатори.

Но докато вниманието на пазарите е отвлечено от Libor, друг до голяма степен игнориран проблем остава едно от слабите места на щатската финансова система. Става въпрос за фондовете на паричните пазари, пише Гилиан Тет в коментар за Financial Times.

Въпреки че дебатът около тези фондове (инвестиращи в нискорискови, високоликвидни финансови инструменти) не предизвиква толкова искри, колкото скандалът с Libor, инвеститорите е добре да следят тази битка, тъй като изходът от нея може да има последствия за целия финансов свят.

Проблемът е дали възлизащият на 2,6 трлн. долара сектор е уязвим при възникването на инвестиционна паника.

Преди 2008 г. малцина наблюдатели са си задавали този въпрос, тъй като фондовете се смятаха за изключително консервативни. В крайна сметка те се предполага, че инвестират единствено в „сигурни“ активи (облигации с висок рейтинг) и затова имат ниска възвращаемост. Нещо повече, предполагаше се, че фондовете на паричните пазари никога не могат да са на загуба.

През 2008 г. обаче, когато фалира Lehman Brothers, един подобен фонд наистина се оказа на загуба и това предизвика паника, тъй като, колкото и консервативна да бе репутацията му, всички подобни фондове всъщност имат ахилесова пета – за разлика от банковите депозити фондовете на паричните пазари не са застраховани и инвеститорите могат да теглят парите си от тях, когато поискат.

Това води до проблема с „ръба на пропастта“, както предупреждава публикуван неотдавна доклад на Федералния резерв (Фед) в Ню Йорк: „Ако инвеститорите се страхуват, че даден фонд може да се окаже на загуба, те имат основание да бягат, колкото може по-бързо“.

Добрата новина е, че кризата от 2008 г. не доведе до паника при фондовете на паричните пазари. Това до голяма степен се дължи на намесата на американското правителство. Оттогава щатската комисия за търговията с ценни книжа (SEC) дори наложи някои реформи, включително условието фондовете да купуват повече краткосрочни и високоликвидни активи, както и да предоставят повече информация за операциите си.

Въпреки това лошата новина е, че на щатското правителство вече не е позволено да се намесва. Освен това частичните реформи не решават проблема с „ръба на пропастта“.

Не е изненада, че мениджърите на фондовете на паричните пазари са много плашливо племе. Миналото лято например те масово разпродаваха европейски активи, с което рязко дестабилизираха пазарите.

Това лесно може да се случи отново. Неотдавна американска правителствена агенция поръча конфиденциален анализ за оценка на рисковете в случай на корпоративни фалити в някои сектори или рязко задълбочаване на кризата в еврозоната.

Анализът разкрива, че толкова много фондове на паричните пазари ще се окажат на загуба, че заключенията бяха сметнати за твърде шокиращи, за да бъдат публикувани.