Томас Дж. Блайли, бивш конгресмен – републиканец от Вирджиния и съавтор на Закона Грам-Лийч-Блайли, коментира, че финансовият сектор е лобирал за премахването на Закона Глас-Стигъл още от неговото приемане през 1933 г.
„Изведнъж, в края на 90-те години, всички се събират и решават, че законът трябва да се отмени... и успяват“, казва Блайли. „Не знам достатъчно, за да преценя дали това беше грешка или не“, допълва 80-годишният икономист, който е консултант на Steptoe & Johnson LLP.
Citigroup, която беше създадена през 1998 г. със сливане, което изискваше отмяната на Закона Глас-Стигъл, през 2008 г. получи спасителен пакет от 45 млрд. долара пари на американските данъкоплатци.
Грам изтъква, че поради глобалния спад на цената на ипотечните облигации помощ е била оказана на около 800 американски банки. Според него притежателите на депозити не са били застрашени като резултат от участието на Citigroup в холдинг с инвестиционна банка.
Грам допълва, че според него американското правителство не е трябвало да предоставя помощ на асоциираните с депозитарните банки структури, нито пък на небанкови институции като застрахователната компания American International Group Inc.
„Беше грешка да не позволим AIG да фалира. По това време обаче не бях министър на финансите“, коментира Грам. „Не смятам, че трябваше да спасяваме небанкови институции“.
Грам, който е републиканец от Тексас и е бил сенатор в продължение на 18 години, през 2003 г. се присъедини към базираната в Цюрих инвестиционна банка UBS AG, преди да се пенсионира по-рано тази година.
През октомври 2008 г. UBS получи 6 млрд. швейцарски франка от швейцарското правителство. На банката също така беше позволено да се отърве от 60 млрд. долара рискови активи, които бяха прехвърлени в гарантиран от Швейцарската централна банка фонд. Според Грам обаче UBS не е имала нужда от тази помощ.
„Швейцарското правителство предостави на UBS пари. Дали трябваше да го направят или не, не знам. UBS можеше да оцелее и без тях“, настоява той.
Бившият щатски сенатор Брайън Дорган, демократ от Северна Дакота, който през 1999 г. предупреди, че в рамките на 10 г. отмяната на Закона Глас-Стигъл може да доведе до необходимост от „масивни, финансирани от данъкоплатците спасителни интервенции“, заяви, че така наречените бариери, които съществуват между регулираните банки и асоциираните с тях инвестиционни дружества, „са тънки като хартия“.
„Просто е абсурдно някой да твърди, че да имаме тези структури под един и същ корпоративен чадър не води до много по-голям риск“, казва Дорган, който се оттегли от Сената през 2011 г. и сега съветва адвокатската кантора Arent Fox LLP. „Фил (Филип Грам) просто греши по този въпрос. Той грешеше преди 13 години и греши и сега“.