Добре дошли в ерата на икономическите катастрофи

Ключов момент в инвестиционната психология е, че активите имат две основни функции – те могат да носят възвращаемост, но също така могат и да предоставят защита. Когато рискът от катастрофа е нисък, инвеститорите се фокусират върху възвращаемостта, а когато е висок, те търсят сигурност.

Характерът на този подход обаче може да варира на различните пазари.

В страни, където рискът от правителствен фалит се смята за нисък, при „защита“ облигациите вършат по-добра работа от акциите. На пазарите, където рискът от фалит е по-висок, движението на акциите и облигациите е взаимосвързано.

Според анализаторите на Fulcrum съществува ясен статистически метод, с който може да се определи коя страна в коя група попада. Когато CDS спредът по правителствените ДЦК нарасне над 200 базисни пункта, акциите и облигации се движат заедно. Когато CDS спреда обаче е под 200 пункта, правителствените облигации запазват своя статус на „инвестиционно убежище“, а между доходността им и цената на CDS липсва корелация.

Испания и Гърция са в първата група. Франция е на ръба също да попадне там, но САЩ и Германия се намират във втората. Ето защо доходността по облигациите им може да се понижава, дори когато рисковете за фалит нарастват умерено.

Този аргумент има и някои недостатъци. Анализаторите например не взимат под внимание как цената на правителствените облигации се влияе от инфлацията и дефлацията. Не се разглеждат и други класове активи.

Паникьосаните инвеститори могат да изберат да купуват суровини или корпоративни облигации вместо правителствен дълг. И докато границата от 200 базисни пункта изглежда работи добре в случая с еврозоната, не е ясно доколко този подход може да бъде приложен за САЩ.

Ако в тази теория има нещо вярно, следствията от нея са поне три. Първо, тя предполага, че правителствата може да са надценили степента, до която вливането на ликвидност, а не страхът, е понижило доходността по облигациите. 

Второ, това означава, че апетитът на инвеститорите за активи - убежища може да не се окаже краткосрочен феномен и че „рискът от катастрофи“ може да влияе на цените на активите за дълго време. Трето, може да се наложи финансовият свят да преосмисли коренно инвестиционния си подход.

Когато инвестиционната теорията беше разработена през втората половина на 20 век, финансистите предполагаха, че светът винаги ще остане сравнително стабилен. Изследването на Баро обаче разкрива, че този ниско рисков период може просто да е представлявал изключение от нормата.

Идеята, че инвеститорите винаги искат да максимизират печалбата си по рационален начин, без да се застраховат срещу „Армагедон“, може да се окаже функция на период, който представлява изключение, а не фундаментално правило.

Вероятно след време тази епоха от световната история може да се повтори. Не залагайте обаче, че това ще се случи твърде скоро. В свят на катастрофални сътресения облигационните пазари могат да останат „странни“ за дълго време, освен ако, разбира се, инфлацията или политическа буря не събудят страхове за правителствени фалити в Германия и САЩ.