Още повече - ЕЦБ на практика вече носи отговорността за стабилността на банковата система в еврозоната. Единствената разлика е, че досега ЕЦБ трябваше да отпуска големи количества пари на банките без да може да съди дали са годни за подобна помощ. Тази власт преди лежеше в ръцете на националните управници, които обикновено отричаха проблемите си и пазеха ревниво всяка информация относно стабилността на банковата си система.
След като вече ЕЦБ ще взима бъдещите решенията за финансова помощ, то се очаква процесът на бавно дезинтеграция на финансовия сектор в еврозоната да бъде спрян. Макар и не публично достъпен, той е изключително реален. За доказателство може да послужи всяка една международна банкова група, която има клонове в пострадалите от финансовата криза страни.
Вземете например една банка, базирана в Италия, но с дъщерен клон в Германия. Немските операции обикновено генерират излишък от средства (имайки предвид, че спестяванията в Германия надвишават значително инвестициите). Централата ще иска да използва тези пари, за да подсили ликвидността на банковата си група. Но в същото време немските надзорни органи могат да решат, че Италия представлява голям риск. В такъв случай те ще се противопоставят на подобен трансфер на фондове към Италия.
От друга страна, контролните органи в родината на банката (Италия) имат точно обратния интерес и искат вътрешният капиталов пазар да функционира на пълни обороти. Тук на място би могла да се намеси като безпристрастен арбитър ЕЦБ.
Но трябва да се има в предвид, че слагането на отговорността в ръцете на ЕЦБ решава един проблем, но създава друг – дали правителствата могат да бъдат държани под отговорност за спасяването на банки, които вече не наблюдават?
Въпреки че този факт е все още неосъзнат, икономическата логика налага необходимостта от общ спасителен фонд за банките в еврозоната. По принцип на европейската интеграция една незавършена стъпка в дадена област по-късно изисква няколко стъпки в други области.
Европейският съюз е създаден благодарение на постепенна промяна, която е работела безотказно в миналото. Но днес финансовата криза не дава на политиците възможност да обясняват на избирателите защо една стъпка изисква друга, както е било преди. За да спасят еврото ще им се наложи да „вървят“ доста по-бързо.
преди 12 години На първо време ще е достатъчно да се отдели банкирането от инвестирането. Това е в основата на банковата стабилност или в случая на липсата й. Инвестиционните грешки се превърнаха в огромни банкови проблеми, защото банките се включиха в инвестиционния риск, вместо да оценяват само и единствено обезпеченията. Това ако не се направи, няма значение кой ще е банковият регулатор - ЕЦБ, ООН или от Луната. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Ако се създаде единна банкова система и в последствие единна Европейска банка - монополист , която да е резултат от мащабни сливания и поглъщания на задлъжнелите и национализирани банки. Би могло да се оптимизира рязко структурата , като се закрият повече от 2/3 от опериращите клонове и да се намалят разходите . А какво друго им остава , ако не могат да раздават кредити , а капиталите напущат Европа. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Докато спасяват банките , ще изпуснат хората! Неразумните действия на *** политици икономисти и финансисти ще затрият човечеството. Банките не са по-важни от хората, но имат по силно лоби. Невероятно но факт. Действията на "спасителите" приличат на действията на лекари новобранци, които лекуват пациент с гангрена, те се мъчат да го спасят в едно със всички гниещи меса, вместо да ги изрежат и да го спасят. А банките в момента са като клади за пари, с милиони служители,непроизвеждащи нищо, но взимащи заплати и бонуси на фона на всеобща криза и безработица! А да финансират свестни проекти? НЕеее! Не си ли човек на някой не става! а и изискванията са убийствени. Уж поемали и те риск?! Да ама не! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Държавен дълг, прекалено голям за плащане - ЕфС, ЕСМ и подобни за стабилизиране.Сега освен тях (защото държавите продължават да са задлъжнели) има нужда от още един спасителен фонд за банките.Е от каде толкова пари? Колко трилиона са тези фондове? Колко спасителни фонда трябват.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар