В началото на финансовата криза се споменаваше, че банките са „с международен живот, но с национална смърт“, според крилатата фраза на Чарлз Гудхард. В периода 2008-2009, когато големи международни банки изпаднеха в беда, те трябваше да бъдат спасявани от техните правителства. Положението в Европа обаче за момента е точно обратното – „банките имат национален живот и европейска смърт“.
Така се изразява директорът на Центъра за европейски политически изследвания Даниел Грос в публикация за Project Syndicate.
Той дава пример с местните спестовни банки в Испания, които финансираха извънредно големия бум на недвижими имоти в страната. След рухването на пазара на недвижимото имущество обаче загубите заплашиха цялата страна и така проблемът стана европейски, тъй като оцеляването на еврото беше поставено на карта.
Испанският случай обаче е показателен за много по мащабен проблем – националните управници винаги омаловажават проблемите на местно ниво. Това се дължи главно на техния инстинкт към защитаване на банките като „национални шампиони“ пред другите страни.
Но отказът да осъзнаят проблемите у дома се корени много по-дълбоко. Доскоро испанските власти поддържаха теорията, че затрудненията в сектора на недвижимите имоти са временни. Тази самозаблуда се дължи на една единствена причина. Ако бяха казали истината, това щеше да е признание, че с години са игнорирали изграждането на един неустойчив бум в строителството, който заплашва да доведе цялата страна до неплатежоспособност.
В случая на Ирландия ситуацията не беше много по различна. Когато трудностите се задаваха на хоризонта, финансовият министър по онова време твърдеше, че страната ще осъществи „най-евтиното спасяване на банки в историята“.
Имайки предвид предсказуемата склонност на правителствата да не отчитат проблемите в страните си, се предполагаше, че те ще поемат разноските по възстановяването на банките. Така също изглеждаше разумно страните в еврозоната да наблюдават банките си сами. Но наскоро създаденият европейски банков орган ограничи правомощията само на националните „надзиратели“, чиято работа се ръководи главно от съображения с местен характер.
Действителността показва обаче, че този подход не е никак разумен. Основната причина за това представлява всеобхватността на един национален проблем, който бързо може да застраши банковата система на еврозоната - заради общия паричен съюз.
На срещата на европейските лидери през юни най-сетне бе отбелязана нуждата от коригиране на ситуацията и прехвърляне на отговорността за банково наблюдение в еврозоната към Европейската централна банка (ЕЦБ). Имайки предвид, че финансовата интеграция в паричния съюз е сравнително стабилна, то ръководната позиция на ЕЦБ беше очевиден избор.
преди 12 години На първо време ще е достатъчно да се отдели банкирането от инвестирането. Това е в основата на банковата стабилност или в случая на липсата й. Инвестиционните грешки се превърнаха в огромни банкови проблеми, защото банките се включиха в инвестиционния риск, вместо да оценяват само и единствено обезпеченията. Това ако не се направи, няма значение кой ще е банковият регулатор - ЕЦБ, ООН или от Луната. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Ако се създаде единна банкова система и в последствие единна Европейска банка - монополист , която да е резултат от мащабни сливания и поглъщания на задлъжнелите и национализирани банки. Би могло да се оптимизира рязко структурата , като се закрият повече от 2/3 от опериращите клонове и да се намалят разходите . А какво друго им остава , ако не могат да раздават кредити , а капиталите напущат Европа. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Докато спасяват банките , ще изпуснат хората! Неразумните действия на *** политици икономисти и финансисти ще затрият човечеството. Банките не са по-важни от хората, но имат по силно лоби. Невероятно но факт. Действията на "спасителите" приличат на действията на лекари новобранци, които лекуват пациент с гангрена, те се мъчат да го спасят в едно със всички гниещи меса, вместо да ги изрежат и да го спасят. А банките в момента са като клади за пари, с милиони служители,непроизвеждащи нищо, но взимащи заплати и бонуси на фона на всеобща криза и безработица! А да финансират свестни проекти? НЕеее! Не си ли човек на някой не става! а и изискванията са убийствени. Уж поемали и те риск?! Да ама не! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Държавен дълг, прекалено голям за плащане - ЕфС, ЕСМ и подобни за стабилизиране.Сега освен тях (защото държавите продължават да са задлъжнели) има нужда от още един спасителен фонд за банките.Е от каде толкова пари? Колко трилиона са тези фондове? Колко спасителни фонда трябват.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар