При всяка от тези летни кризи решаването на техническите проблеми никога не се оказваше достатъчно за цялостното овладяване на ситуацията.
Този извод важи и за сегашната криза.
Европейската дългова криза се характеризира с абсолютно същия микс от проблеми. При това всеки един от тези проблеми изисква отделно решение.
От една страна националните фискални кризи и проблемът с банковия сектор в еврозоната изискват цялостна спасителна операция. От друга страна остава проблемът с управлението, както на национално, така и на европейско ниво. Това положение се влошава още от началото на 90-те години.
За разрешаването на техническите проблеми е необходим механизъм за споделяне на сега съществуващите дългове, гарантиращ, че в бъдеще няма да бъде позволявано натрупването на неустойчиво високи дългови нива.
Александър Хамилтън договори федерализирането на дълговете на отделните щати в САЩ още през 1790 г. Проблемите обаче продължиха, докато всички щати не приеха закони гарантиращи, че бюджетите им ще останат балансирани.
Ако иска да спаси икономическият и валутен съюз, Европейският съюз (ЕС) се нуждае от централизирана фискална администрация.
Съществуват и примери за европейски кризи довели до положителни решения. На 16 юни 1940 г. Уинстън Чърчил предложи френско-британски политически съюз, след като Германия окупира Франция.
Десетилетие по-късно западно германският канцлер Конрад Аденауер предложи френско-германски политически съюз. Подобно смело решение е необходимо и сега.
преди 12 години А дали всъщност, голямото размотаване и и липсата на воля за генерално решаване проблемите на закъсалите държави и цялата общност не е с цел по-лесното преминаване към по-централизиран ЕС с по-малко свобода и независимост на отделните държави членки и тяхните правителства? За да бъде предприета и приета такава стъпка ножа трябва да опре до кокала на някои членки. Не казвам че глобализацията е нещо лошо. отговор Сигнализирай за неуместен коментар